Читать «Ченгета» онлайн - страница 197

Билетс кимна с болезнено изражение на лице.

— Ако през следващите петнайсет минути не открият нещо сериозно за нея, можеш да я отпишеш.

— Така е.

— Слушай, мислиш ли, че Пауърс крие нещо?

— Трудно е да се каже. Сигурно. Продължава да стои въпросът защо този път.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Алайзо е ходел във Вегас от години и винаги е носел пълни куфарчета. Според Пауърс той отдавна скътавал пари и взимал своя дял от жените там. Вероника е знаела всичко това. Трябва да го е знаела. Но какво я е накарало да го направи сега, а не миналата година, или пък следващата?

— Може би просто й е писнало. Може би точно сега е дошъл моментът, Пауърс се е появил и машината е задействала.

— Възможно е. Питах Пауърс и той ми каза, че не знае. Но ми се струва, че крие. Ще трябва отново да поговоря с него.

Билетс не отговори.

— Все още има някаква тайна, която не знаем — продължи Бош. — Има нещо. Надявам се тя да ни каже. Ако я открием.

Лейтенантът примирено махна с ръка.

— Записа ли разпита на Пауърс? — попита тя.

— И на касетофон, и на видео. Киз наблюдаваше от четвърта стая. Веднага щом Пауърс каза, че ще говори, тя включи апаратурата.

— Съобщи ли му пак правата? По време на записа?

— Да, всичко е записано. Ако искаш да видиш касетата, ще ти я донеса.

— Не. Ако можеше, изобщо не искам да виждам и него. Ти не си му обещал нищо, нали?

Бош се канеше да отговори, но замълча. Откъм стая номер три, в която продължаваше да е заключен Пауърс, се разнесе приглушен вик. Хари погледна през прозореца на кабинета и видя, че Едгар се изправя от масата в детективското бюро и се насочва към коридора да провери.

— Навярно иска да повикаме адвоката му — каза Бош. — Е, малко е късно за това… Във всеки случай не съм му обещавал нищо. Казах му, че ще разговарям с прокурора да не пледира за най-тежко наказание, но че ще е трудно.

— Предполагам, че трябва да повикам прокурор.

— Да. Ако не се сещаш конкретно за някого, или пък не дължиш на никого предварително решен случай, поискай да пратят Роджър Гоф. Той се занимава с такива неща и му дължа услуга. Няма да се провали.

— Познавам Роджър. Ще поискам да пратят него… Трябва да съобщя и на началството. Не се случва всеки ден да телефонираш на заместник-началника и да му кажеш, че не само си пратил хората ти да водят разследване, след като специално са те предупредили да стоиш настрана, но и че си арестувал ченге. При това за убийство, не за нещо друго.

Бош се усмихна. Нямаше да му е много приятно, ако трябваше да води такъв разговор.

— Този път наистина ще хвърчат лайна — отвърна той. — Още една черна точка за управлението. Между другото, Джери и Киз са открили в дома на Пауърс някои доста опасни неща. Не са ги взели, защото не са свързани със случая. Нацистки лични вещи, дрога. Можеш да съобщиш на началството и за това, пък те нека правят каквото искат.

— Благодаря, че ми каза. Ще поговоря с Ървинг. Сигурна съм, че няма да иска тези неща да видят бял свят.