Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 7

Естествено, Сам и Реми бяха чували легендата, но поради липсата на по-конкретни следи, я бяха оставили за „някой ден“. Но при появата на брошката на Хенриета Бронсън и точните сведения, от които да започнат търсенето, решиха този път да разплетат загадката.

След внимателно проучване на историческата топография на Покомоук и сравняване на предполагаемите скривалища на Канън с мястото, на което е била намерена брошката, те стесниха района до две квадратни мили, по-голямата част от които бяха в блатото и обраслите тресавища. Според това, което знаеха, преди два века това място е било суха земя и тъкмо тук трябва да се е намирало едно от скривалищата на Канън.

Интересът им към съкровището нямаше нищо общо с парите или поне не за тяхна собствена изгода. Когато за първи път чуха историята, Сам и Реми се разбраха, че ако имат късмета да открият съкровището, ще дарят спечеленото на Националния музей на Свободната подземна железница в Синсинати, Охайо. Бяха сигурни, че иронията би вбесила Канън. Или поне духа й.

— Реми, как беше онова стихче за Канън? — извика Сам.

Реми имаше фотографска памет за детайлите, независимо съществени или не.

Тя се замисли за миг, после изрецитира:

„Тихо и заспивай вече! Старата Марта дебне отдалече. Бандата й отвличала наравно роби и свободни някога отдавна. Спи сега дълбоко, непробудно, да не пристигне Марта с кончето си чудно.“

— Да, така беше — отвърна Сам.

Около тях стърчаха корените на кипарисите, напомнящи на призрачни нокти на огромен крилат динозавър. Предната седмица през полуострова беше преминала силна буря, която остави след себе си купчини клони като набързо построени боброви бентове. Над главите им се носеше симфония от грачене, жужене и пърхане на крила. От време на време Сам, който беше и любител орнитолог, разпознаваше някое чуруликане и оповестяваше името на птицата на Реми, която мило се усмихваше и казваше: „Много хубаво“.

Сам беше забелязал, че вслушването в чуруликането на птиците му помага в свиренето на пиано по слух — талант, който бе наследил от майка си. Реми пък се разбираше добре с цигулката и двамата често си правеха импровизирани дуети.

Въпреки инженерното си образование, Сам беше интуитивен и мислеше предимно с дясното полукълбо на мозъка си, докато Реми, завършила антропология и история в Бостън, твърдо разчиташе на логичното мислене на лявото си полукълбо. Тази дихотомия допълваше баланса и любовта във връзката им, но и често водеше до разгорещени спорове по най-различни теми — от причините за Английската реформация до това, кой актьор е изиграл най-добре Джеймс Бонд и как трябва да се свири концерта „Лято“ на Вивалди. Най-често препирните им завършваха със смях и несекващо, но добронамерено разногласие.