Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 5
Клайв Касслер
— Великолепно е — продума Наполеон.
— Ето какво намери Пелетие до входа — каза Лоран, като се приближи до стената. Наполеон го последва. Дивизионният генерал насочи лампата си към един предмет на пода. Щит.
Плетеният щит, покрит с кожа и изрисуван с припокриващи се червени и черни квадрати, беше към метър и петдесет на височина и около шейсет сантиметра широчина.
— Старичък е… — измърмори Наполеон.
— Поне на две хиляди години по моему — потвърди Лоран. — Познанията ми по история леко са избледнели, но мисля, че се казва „герон“. Използван е от леката пехота на персийските войски.
— Боже мой…
— Има и още, генерале. Насам.
Провирайки се между гората от сталактити, Лоран го поведе към дъното на залата и през друг тунел с груба овална форма, висок малко над един метър.
Зад тях Пелетие размота въжето и завърза единия му край в основата на колоната.
— В пъкъла ли слизаме? — пошегува се Наполеон.
— Не днес, генерале — отвърна Лоран, — ще минем над него.
Лоран освети тунела с лампата. На няколко метра пред тях се виждаше леден мост, шейсетина сантиметра широк, който се простираше над пропастта долу и водеше към друг тунел от отсрещната страна.
— Минавахте ли вече по него?
— Доста е здрав. Под леда има скала. Но за всеки случай.
Той върза въжето около кръста на Наполеон, после и около своя. Пелетие подръпна за последно вързания край и кимна на Лоран.
— Внимавайте къде стъпвате, генерале — каза той и тръгна напред.
Наполеон изчака няколко секунди, преди да го последва.
Запъплиха бавно над пропастта. Към средата на пътя Наполеон надзърна надолу, но не видя нищо друго, освен непрогледен мрак и полупрозрачните сини ледени стени, които се спускаха в бездната.
Най-после стигнаха отсрещната страна и влязоха в следващия тунел, който след шест-седем метра в зигзаг стигна до друга ледена зала — по-малка от предишната, но с висок заоблен таван. Вдигнал лампата пред себе си, Лоран се насочи към центъра й и се спря до нещо, което приличаше на два обледенени сталагмита, високи по четири метра и с отсечени върхове.
Наполеон се приближи до единия, после спря и присви очи. Разбра, че не е сталагмит, а солидна ледена колона. Сложи ръка върху нея и се взря отблизо.
Отсреща го гледаше златно лице на жена.
Глава 1
Сам Фарго се изправи и хвърли поглед към жена си, която стоеше в кал до кръста. Яркожълтият й гумен гащеризон подчертаваше лъскавата и кестенява коса. Тя усети, че я гледа, обърна се към него, присви устни и отметна кичур коса от бузата си.
— На какво точно се хилиш, Фарго?
Когато сутринта жена му навлече гащеризона, той допусна грешката да спомене, че прилича на рибар от реклама, с което си изпроси един смразяващ поглед. Побърза да добави „само че секси“, но вече беше късно.
— На теб — отвърна той. — Красива си, Лонгстрийт.
Когато му беше ядосана, Реми го наричаше по фамилия, а той й отговаряше с моминското й име.
