Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 19
Клайв Касслер
— Шест-седем минути. Ще бъде добре да сме изчезнали. Не съм в настроение за въпроси и отговори.
— Нито пък аз. Много повече съм в настроение за топло бренди.
— Какво ще кажеш за малко игра на криеница?
— Давай!
Нямаха голяма надежда да открият стъпки в калта, така че се втурнаха през поляната и започнаха да се провират през пътечките и тунелите между котлите. Сам намери две парчета арматура и подаде по-късото на Реми, а другото запази за себе си. Изминаха едва петнайсетина метра, когато през пороя чуха немощен глас:
— Не знам за какво говорите… какво парче?
Това беше Тед.
Отговори му мъжки глас, но Сам и Реми не можаха да доловят думите.
— Това ли? Просто парче от бутилка. Нищо особено.
Сам завъртя глава, опитвайки се да разбере откъде идва звукът. После посочи напред и наляво към свода, образуван от два подпрени котела. Реми кимна. Когато минаха под свода, гласовете станаха по-ясни.
— Искам да знам къде точно го намери! — казваше непознатият мъж. Гласът беше с изразен източноевропейски или руски акцент.
— Казах, че не помня. Някъде по реката.
— Покомоук?
— Да.
— Къде?
— Защо е всичко това? Наистина не разбирам…
Чу се звук от удар с тежък предмет върху човешка плът. Тед изстена и явно падна върху калната и мокра земя.
— Ставай!
— Не мога!
— Казах, ставай!
Сам направи знак на Реми да чака и запълзя напред, плътно опрян до котела, после подаде глава, за да види какво се случва.
Между два котела с размерите на пикапи, беше коленичил Тед Фробишър с вързани зад гърба ръце. Похитителят стоеше на няколко крачки пред него с фенер в лявата ръка и револвер — в дясната. Беше насочил оръжието към гърдите на Тед.
— Кажи ми къде го намери и ще те върна у дома — каза непознатият. — Ще можеш да забравиш цялата тази история.
На това му се вика лъжа, помисли Сам. Който й да беше този, не беше довлякъл Тед чак дотук, за да го върне после жив и здрав и да го завие в леглото му. „Съжалявам за безпокойството, лека нощ“… Независимо дали нападателят ще получи това, което иска, съдбата на Тед е ясна, освен ако двамата с Реми не действат бързо.
Сам помисли няколко секунди и състави план. Щеше му се да намери по-елегантно решение, но не разполагаха нито с време, нито със средства за такова.
Върна се при Реми. Описа й набързо какво видя, после й изложи плана.
— Ти май взимаш най-опасната част — отбеляза Реми.
— Имам абсолютна вяра в мерника ти.
— И в усета ми за време.
— Именно! Ей сега се връщам.
Сам изчезна за половин минута сред дърветата, после се върна и й подаде камък с размер на грейпфрут.
— Ще можеш ли да се изкатериш по това с една ръка? — попита той и кимна към ръждясалата стълба на по-близкия котел.
— Ако чуеш тупване в тъмнината, значи не.
Тя се наведе напред, дръпна го за ризата и бързо го целуна.
— Слушай, Фарго, опитай се да изглеждаш безобиден и, за бога, бъди внимателен. Ако те убият, никога няма да ти го простя.
— И аз няма да си го простя.
Сам стисна арматурата и тръгна, подтичвайки, по пътя, от който беше дошъл. После зави надясно и започна да обикаля в кръг. Спря и погледна часовника си.