Читать «Жътварите» онлайн - страница 50

Монтьорът мразеше хората, които играят голф, ненавиждаше типа дрехи и всички останали атрибути на този спорт. Дойдеше ли такъв за услуга, зърнеше ли сака със стиковете в багажника на колата му, веднага лъжеше, че е много зает и няма как да помогне. Сигурно имаше и читави хора сред тях, но Уили бе срещал предостатъчно боклуци и вярваше в статистиката. И в още нещо бе безспорно сигурен: колкото по-скъпа е колата на голф играча, толкова по-голям задник е той. За беля тези двамата му се бяха изтресли по никое време, а и без тях махмурлукът му бе изопнал нервите докрай.

Вторият бе доста по-едър и широкоплещест. Впреки вечерния хлад носеше тънко джинсово яке, отдолу само тениска и избелели джинси. Дъвчеше дъвка и се хилеше гадно като типичен негодник от онези, дето обичат да сритат някого ей така, без повод и за личен кеф.

Двамата го гледаха мръсно, както се гледа обречен.

Уили се досети кои са. Представи си как синият им шевролет малибу чака отвън да ги върне там, откъдето са дошли, след като изпълнят поръчката. Ех, защо не каза на Луис снощи, когато си спомни за тях? Сега беше вече късно.

Изправи се и вдигна оставения до него тежък гаечен ключ.

— Вече затваряме — каза той, въпреки че знаеше — тези не са дошли за ремонт на автомобил.

Приказките само отлагаха неизбежното, а двамата очевидно не бяха от търпеливите. Кой ли ги беше изпратил? Не помнеше да е обиждал или излъгал някого. Пък и никой не го мразеше до такава степен. Май че ставаше дума за предупреждение. Ще му изпочупят кокалите и ще го затрият, за да предадат нечие послание, вероятно предназначено за Луис и Ейнджъл.

Онзи с дъвката измъкна пистолет. Не го насочи в Уили, а отпусна ръка небрежно край крака си, като палецът и показалецът му бяха готови за съответните движения.

— Я пусни ключа! — обади се козята брадичка.

Уили го послуша. Инструментът издрънча на цимента.

— Не ми изглеждаш много добре — продължи онзи.

Уили се опита да разпознае акцента, но не можа. Май долавяше канадски нюанс? Пък и какво ли значение имаше?

— Снощи имах тежка вечер.

— Опасявам се, че и днес ще е така…

И преди да го е изрекъл, го удари силно. Уили беше неподготвен, ударът го намери в лицето и му счупи носа. Смъкна се на колене и хвана главата си с ръце. Чу подигравателното хихикане на другия, който вече вървеше към склада. Погледна след него и мислено се помоли: „Боже, само дано Арно не направи някоя простотия сега!“