Читать «Жътварите» онлайн - страница 48

Погледна затворената врата на стаята, премести очи към огледалния прозорец. Представи си, че отвъд пред момчето стои Гейбриъл. Двамата се гледат и сякаш се преливат един в друг, превръщат се в едно цяло. Сетне избледняват и се губят в червена като кръв маса.

5

Уили въздъхна. Ужасно го цепеше главата.

Събуди се скован и адски жаден. Беше спал като заклан, но не се чувстваше отпочинал. Стана да се измие и веднага усети мускулната треска — болеше го цялото тяло. Може би ще се поразмине, като отиде в гаража и работата го поразкърши. Обаче там главоболието се засили и стана непоносимо. По обед беше мокър от пот и замаян, при това си даваше сметка, че състоянието му се влошава. Дано денят свърши по-бързо, че да се прибере вкъщи и да се наспи. Утре главата му ще е по-ясна, ще изпитва само срам и угризения.

Уж беше пил само бира. От твърдия алкохол се бе отказал отдавна, иначе в доброто старо време обръщаше по цяла бутилка, а на следващия ден работеше нормално, все едно нищо не е било. Сега и бира пиеше умерено, обаче и тя опиваше. Ето и вчера. Но пък не всеки ден е шейсетгодишнина. А и приятелите очакваха да почерпи — няма как иначе. Сега си плащаше за това, че се беше наливал.

И обедната храна не помогна. Сервизът се намираше в алея встрани от 75 улица между 37 авеню и „Рузвелт“, недалеч от адвокатска кантора. Юристът беше индиец, специалист по имиграционни въпроси и визи. Изборът на място не бе лош, като се има предвид, че в района се намираха повече негови сънародници, отколкото в някои части на Индия. На 37 авеню бе пълно с италиански, афганистански и аржентински ресторанти, но стигнете ли 74 улица, оттам нататък всичко беше вече индийско. Дори и улицата бе преименувана — сега я наричаха „Калпана Чавла“ — на индийския космонавт, който загина в инцидента със совалката „Колумбия“ през 2003 година. По нея постоянно шареха мъже със сикхски тюрбани и предлагаха на минувачите ресторантски менюта.

Това бе махалата на Уили. Тук бе роден, тук възнамеряваше и да умре. Като дете караше велосипед на воля. Стигаше чак до летището „Ла Гуардия“ и стадиона „Шиа“, мяташе камъни по плъховете, които се въдеха по дворищата и пустите места. Само че по онова време тук живееха само ирландци и евреи. 94 улица пък наричаха линията Мейсън-Диксън, защото отвъд нея живееха само чернокожи. Уили не помнеше да е виждал бяло лице там, но през 80-те години в училищата чак до 98 улица вече учеха множество бели деца. Те другаруваха с чернокожите, играеха с тях бейзбол и заедно се биеха срещу дръзнали да се появят в квартала външни младежи. Към края на 80-те ирландците започнаха да се изселват, макар и постепенно, а откъм „Рузвелт“ плъзнаха етно бандите. Така започна подялбата на територията. Уили остана да живее на същото място в малко апартаментче недалеч от сегашния си сервиз. И оцеля, само дето сложи на прозорците дебели решетки.

Арно живееше на „Форли“, където сега е Малко Мексико, но не проговори испански. Отвъд 83 улица територията бе по-скоро колумбийска, отколкото мексиканска, и изглеждаше доста по-различно. По улиците се продаваха най-разнообразни стоки, звучаха възгласите и ругатните на продавачи и купувачи, в магазините предлагаха музика и филми, озвучени на испански, каквито бял човек никога няма да купи.