Читать «Жътварите» онлайн - страница 52

Луис и Ейнджъл имаха други неприятности.

Г-жа Бондарчук беше в коридора и чу звънеца веднага. Погледна през матовото стъкло на вътрешната врата. Отвън стоеше мъж в синя униформа. В едната ръка държеше пакет, в другата — защипани за твърда поставка документи. Човекът се взря навътре и отново позвъни. Бондарчук натисна бутона на домофона, кучетата се разлаяха.

— С какво мога да ви помогна? — запита тя, но тонът й не изразяваше особена готовност да окаже помощ.

Не обичаше да й звънят непознати и много внимаваше с отварянето на вратите, особено когато бяха мъже. Познаваше ги, не бяха цвете за мирисане. Глупаво бе да им вярва човек. Единствено изключение правеше за господата от горния етаж.

— Куриерски услуги — доставка на колетна пратка — обади се гласът отвън.

— За кого?

Настъпи тишина, след малко онзи отвърна.

— За госпожа Ивлин Бондарчук.

— Оставете я на прага — нареди жената и натисна бутона за отваряне на външната врата.

— Вие ли сте Бондарчук? — запита онзи и пристъпи навътре.

— Че коя друга да съм?

— Трябва да се разпишете.

С такава цел на вътрешната врата бе направен прорез с широчина около три сантиметра.

— Подайте документа — подкани го жената.

— Госпожо, така не става. Нося финансова отговорност, има си правила. Трябва да го държа, докато подписвате.

— Че за какво са ми на мен вашите бумаги? — тросна се тя. — Да ги продам и да замина за Русия ли? Я ги подайте насам.

Мъжът пристъпи още напред. Сега лицето му се виждаше отлично. Беше чернокос, с нездрава кожа.

— Хайде, госпожо, не ме мотайте. Бъдете разумна, отворете и подпишете.

Не й хареса внушението, че може да бъде неразумна.

— Няма да стане. Вървете си. Ще дойда да си получа пратката лично в куриерската служба. Оставете ми номера и адреса.

— Но това е неприемливо, госпожо. Не го искате, ваша си работа. Само че в такъв случай ще трябва да го разнасям и да го връщам в службата. Може да се загуби, а може и да съдържа бързоразвалящи се продукти, откъде да зная? Сетне мен ще глобят.

— Ако се вмирише, изхвърлете го — на моя отговорност — язвително рече Бондарчук. — А сега си тръгвайте, моля.

Мъжът обаче се огледа, измъкна пистолет със заглушител, насочи го във вратата и стреля.

— Тъпа дърта кучка — изсъска той и пусна още един куршум, а в това време Бондарчук натисна бутона на беззвучната аларма.

Звуковият ефект бе като от пукане на надут хартиен плик, а на стъклото пред лицето й цъфнаха следи, но то не се пръсна. Беше бронебойно, правено по специална поръчка, както много други неща в къщата. Мъжът огледа безпомощно улицата. Удари стъклото с облечена в ръкавица ръка, сякаш очакваше да го избие от рамката, но това не стана. Тогава побягна навън. Настъпи тишина.

Измина малко време, Бондарчук чу шумове. Идваха откъм мазето в задната част на къщата. Погледна часовника. Пет минути бяха изтекли от активирането на алармената инсталация. Ако до десет минути никой не дойде, ще се обади в полицията. Така й бяха наредили господата Луис и Ейнджъл, а беше получила и най-подробни указания от фирмата, която инсталира съоръжението. Ако за десетина минути не получи помощ, ще се наложи да търси ченгетата.