Читать «Жътварите» онлайн - страница 51

Джон Коннолли

В ръката на козята брадичка се появи пистолет.

— Човек трябва да внимава в подбора на бизнес партньори. Едно е да дружиш с педерасти, макар да не ги обичам обратните. Друго е, когато са и убийци, като мен и моя приятел. Ние обаче само убиваме. А ти се гушкаш с поръчкови килъри и педали, които спят заедно, и това е много кофти. Затова няма какво да се чудиш, че сме тук.

Сетне насочи пистолета в главата му и Уили затвори очи. Чу изстрел и потръпна, но си даде сметка, че ехото се връща откъм склада. То отвлече вниманието на убиеца и той извърна глава. Без да му мисли, Уили грабна ключа от пода и с все сила го стовари върху ръката с пистолета. Чу се хрущящ звук. Дали му счупи костта? Сетне с цяло тяло отхвърли мъжа назад към червения олдсмобил, по който работеха с Арно. Но дори и наранен, онзи беше светкавично бърз. Лявата му ръка се стрелна и попадна право в счупения нос. Болката беше непоносима и за миг механикът направо ослепя, но съумя да го ритне с десния крак. Работната обувка с метално бомбе удари нападателя в бедрото, той се олюля и се насочи към падналия пистолет. Уили се хвърли на пода и ритна оръжието встрани. В същия момент проехтя втори изстрел, някъде се счупи стъкло. Сгушен долу, Уили зърна раздробения заден прозорец на олдсмобила, а през него и бягащата към вратата брадата фигура. Тресна трети изстрел, тичащият залитна силно и се хвана за дясното рамо, но успя да се измъкне на улицата.

Застанал на вратата на склада, Арно пусна още един куршум, но онзи вече бе потънал в нощта. Ръцете на помощника трепереха, големият пистолет се тресеше. Уили знаеше, че Арно мрази оръжията и никога не е стрелял. Истинско чудо бе да уцели подвижна мишена. Двамата тръгнаха бавно към вратата на сервиза. Отвън се чу рев на форсиран двигател и скърцане на гуми.

Уили въздъхна и запита:

— Какво стана с онзи?

— Ударих го с чука — отвърна Арно и пребледнялото му лице се сви в гримаса. — Падна и пистолетът му гръмна. Ти добре ли си?

Механикът кимна. Носът го болеше зверски, но нали беше жив? И неговите ръце трепереха, гадеше му се. Протегна ръка, взе оръжието от Арно и внимателно постави предпазителя.

— Тия к’во искаха? — попита помощникът.

— Трябва да се обадя — вместо отговор каза Уили. — Намери жица и го вържи онзи в склада, ама яко.

Арно не помръдна.

— Май няма нужда, шефе — рече унило.

— Боже мой, колко силно си го ударил?

— Ами с чук, шефе. Колко силно е било, как мислиш?

Уили поклати глава. Сам не бе сигурен какво искаше да изрази — възхищение или отчаяние.

— Ти си бил истински Рамбо, бе! Кой да те знае?! Как успя да уцелиш другия при вратата?

— Мерех се в краката — рече Арно.

— Браво. В краката, Боже мили! Я заключи.

Арно се зае с ключалките, Уили влезе в офиса и вдигна телефонната слушалка. Наизуст знаеше номера, който завъртя.

Отговори телефонен секретар. Тогава набра номера на „Лирой Франк Пропъртийз Инкорпорейтид“. Отсреща беше Ейми, обеща да предаде за обаждането. Сетне хвана джиесема, но електронният оператор му каза, че апаратът на абоната е изключен.