Читать «Жътварите» онлайн - страница 47

— Е, добре — каза, когато свърши. — Това обаче не променя нищо. Престъплението е извършено, преди да е влязъл в сила новият статут. Юрисдикцията си е моя.

— Виж, шефе, няма смисъл да спорим. Просто прочети по-внимателно. Документът е със задна дата, от първо число на месеца, когато е започнат строежът. Вероятно това са бюджетни фокуси на бюрократите. Знаеш как действат административните служби на правителството.

Устър се залови да чете отново и наистина намери датите. Челото му се сбръчка, лицето му се наля с кръв и гневът го задави.

— Редовните тарикатлъци, майната им! Ти кажи защо си се захванал с този случай? Тук имаме престъпления на цветнокожи — един срещу друг. Не става дума за човешки права. Защо си вреш носа в тези неща, кажи ми?

— Същите неща определено придобиват федерален характер, шефе. Няма причини да се гневиш. Не отправяме упреци срещу твоята служба. Просто освободи момчето.

Устър си давеше сметка, че ситуацията му се изплъзва. Най-напред случаят, но с него си заминават и собственият му авторитет, и най-вече престижът пред подчинените. Никога повече няма да може да ги възстанови. Дори и момчето ще му се хили, когато излезе на свобода.

А пък този дребен лайнар Уилфрид еди-кой си с бялата коса и скъпите дрехи какво прави тук? Имаше някаква далавера. Устър бе сигурен в това.

— А ти какво общо имаш със случая? — не изтърпя той и гневно запита втория посетител.

— Моля да ме извините — отвърна ниският мъж, пристъпи напред и подаде ръка. — Името ми е Гейбриъл.

Устър се направи, че не я вижда, и след малко човекът я отдръпна. Майната му! И на Валънс също. На всичките поред! Сетне се досети, че репликата не бе отговор на въпроса, и отново изрева:

— Не чу ли какво питам?

— Тук съм като гост на специалния агент Валънс.

— За правителството ли работиш?

— Може да се каже, че извършвам услуги и на правителството.

Това не беше едно и също, Устър отлично го знаеше. Бе достатъчно интелигентен, за да си даде сметка, че тук имаше и нещо друго, недоизказано, двузначно и опасно. Внезапно му хрумна, че ще сгафи още повече, че гневът е лош съветник и че не бива повече да закача този тип Гейбриъл, а? Както името на архангела Гавраил… Бяха го хванали натясно. Като агне на заколение, оставаше и шиша да му заврат и да го завъртят на огъня. О, не! Ще избегне тази съдба на всяка цена, та дори това да значи, че трябва да се откаже от момчето.

Напрегна воля да потисне гнева. Седна зад бюрото и отвори някаква папка. Дори не видя каква е, нито прочете написаното в нея.

— Вземете си го — рече на глас. — Ваш е.

— Благодаря ви, господин полицейски началник — обади се Гейбриъл. — Още веднъж моля, приемете извиненията ми за всички причинени неприятности.

Устър не отвърна, не вдигна очи от бюрото. Чу ги да излизат. Вратата се затвори след тях тихичко.

Началникът Устър. Големият шеф. Е, току-що му бяха показали реалностите. Дребна рибка в плитка водица, по погрешка навлязла в дълбокото. А там истинските хищници й се бяха озъбили.