Читать «Жътварите» онлайн - страница 46

Валънс поведе новодошлите към участъка. Мина покрай дежурния и другите полицаи, без дори да ги погледне. Застана на прага на шефската стая и с насилена любезност поздрави:

— Добър ден, полицейски началник Устър.

— Здравейте, специален агент Валънс — отвърна Устър, въпреки че обичайно си говореха на „ти“ и на малко име.

Агентът кимна с глава назад, сякаш искаше да каже, че ги наблюдават и случаят е много сериозен. Устър го изгледа изкосо — такива не му минаваха. Тук беше негова територия. Фебереецът да не се пише толкова важен, а да вземе да се извини за фаса.

— Може ли да говорим насаме? — запита Валънс.

Устър изгледа изкосо стоящите пред вратата четирима — двамата агенти от ФБР, шофьора и дъртака. Отзад любопитно се тълпяха неговите хора.

— Вие какво? — запита той нарочно небрежно. — Да не сте тръгнали на годеж? Е, щом сте дошли, заповядайте.

След Валънс обаче влезе само възрастният. Преди да затвори вратата, Устър усети очите на своите хора — чакаха да видят няма ли да се огъне пред федералните. Затова се изправи, изпъчи гърди, прибра шкембето и тежко изрече:

— Та за какво става дума, агент Валънс?

— За момчето, дето сте го нагънали в стаята отсреща.

— Задържано е по подозрение за убийство. Водим следствие.

— Какво конкретно имате против него?

— Възможна причина. Мотив. Убитият от него вероятно е убил майка му.

— Вероятно?

— Ами вече го няма, че да го питаме пак.

— Доколкото съм осведомен, доста пъти са го питали преди кончината му. Не е признал нищо подобно.

— Няма значение, той е убиецът. Който не вярва, негова си работа.

— Значи възможна причина… С това ли разполагате?

— Засега да.

— Ще признае ли?

— Упорит е, но поддава. Ще се пречупи.

— Прекалено сте уверен и в това.

— Че той е момченце, аз какви по-големи бабаити съм огъвал. Този ли ще ми се опъне?

— Ами така изглежда.

Сега Устър се ядоса и рязко премина на „ти“, забравил учтивостта.

— Чакай малко, Рей. За какво става дума? Ти тук нямаш юрисдикция! Случаят не е федерален.

— Напротив. Смятаме, че е федерален.

— И как така го измислихте?

— Покойният е бил надзорник на екип работници, заети в строежа на новия път край мочурището Орисмачий. А то е федерален резерват.

— Ще стане федерален резерват — поправи го Устър. — Засега е само мочурище.

— Тц, не си осведомен добре. Мочурището и пътят край него получиха нов статут — федерален. Документите дойдоха вчера. Спешно при това.

Валънс бръкна във вътрешен джоб, извади няколко листа и ги подаде на Устър. Полицейският началник намести очилата на носа и започна да чете дребния шрифт.