Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 30

Тилитик бе принуден да се усмихва и да се съгласява. Безброй пъти. Семейството му държеше на семейните сбирки.

В такъв потискащ контекст — майка му вече непрекъснато настояваше да си избере полезна жена — понякога изпитваше облекчение, че напуска Сарантион. А сега отново беше по пътищата с пакет писма, поел към варварската столица на антите Варена в Батиара. Носеше и един особен Имперски пакет, който дойде — необичайно — пряко от самия канцелар, с изкусния печат на същата служба и указания от евнусите да го поднесе с известна церемониалност.

Някакъв си важен художник, дадоха му да разбере. Императорът възстановяваше Храма на Святата Мъдрост на Джад. Събираха майстори занаятчии в Града от цялата империя и извън нея. Това дразнеше Тилитик: варвари и провинциалисти получаваха официални покани и възнаграждение три-четири пъти по-голямо от неговото, за да участват в поредната имперска глупост.

Но в ранната есен, по хубавите пътища на север и после на запад през Тракезия, беше трудно да си сърдит дълго. Дори Тилитик усети, че приятното време повдига духа му. Слънцето грееше приятно. Зърното на севера беше ожънато, а по склоновете, щом възви на запад, лозята бяха станали пурпурни със зреещото грозде. Само като погледнеше към тях, ожадняваше. Пощенските ханове по този път му бяха добре познати, а и рядко мамеха куриери. В един от тях се задържа пет дни („Проклетият цапач ще почака малко за поканата си!“) и пирува с печена на шиш лисица, пълнена с грозде. Едно момиче, което помнеше, като че ли също с ентусиазъм си спомняше за него. Наистина, ханджията му взе двойно за особените й услуги, но Тилитик знаеше, че ще го направи, и гледаше на това като на един от допълнителните източници на доходи в службата, която сам той мечтаеше да получи някой ден.

В последната нощ обаче тя го помоли да я отведе със себе си, което просто си беше нелепо.

Тилитик възмутено отказа и — подбуден от порядъчно количество леко разредено вино — й държа лекция за родословието на майчината си фамилия. Преувеличи съвсем малко: с една провинциална проститутка едва ли беше необходимо повече. Тя като че ли не прие укоризнените му слова с достатъчно благоприличие и на заранта, докато се отдалечаваше по пътя, Тилитик се замисли дали чувствата му не са били неуместни.

След няколко дни се увери, че е точно така. Спешни медицински обстоятелства наложиха кратко отклонение на север и ново забавяне за няколко дни в един Приют на Галинус, където го лекуваха от полова инфекция, която му беше лепнала.

Пуснаха му кръв, дадоха му очистително, което жестоко опразни червата и стомаха му, дадоха му да гълта разни неприятни течности, обръснаха му слабините и го мажеха с парещ, ужасно смърдящ черен мехлем два пъти на ден. Наредиха му да яде само постни храни и да се въздържа от полови сношения и вино за неестествено дълъг срок.

Приютите-лечебници бяха скъпи, а този, тъй като беше прочут — особено скъп. Тилитик беше принуден да подкупи главния администратор да запише пребиваването му като от рани, получени при изпълнение на служебните му задължения — иначе щеше да му се наложи да плати визитата от собствения си джоб.