Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 289

Беше сред света. Нито над него, нито ограден повече със стени от него. Ако бе допътувал до нещо, то беше тази истина. Щеше да свърши тази работа или щеше да се провали в нея, като човек, живеещ в своето време, сред приятели, врагове и навярно любими, и навярно с любов, във Варена при антите или тук, в Сарантион, Града на градовете, око на света, при царуването на великия и славен, трижди въздигнат император Валерий Втори, Наместник на Джад на земята, и императрица Аликсана.

Дълго и бавно беше спускането, педя по педя, стъпка подир стъпка, познатите движения, отново и отново. По навик грижливо прочисти ума си от мислите, докато се спускаше надолу: хората умират, ако не са предпазливи, а този купол бе по-висок от всичко познато му. Но усещаше притеглянето, докато слизаше: светът го притегляше към себе си.

Стигна до дървената основа на подвижната платформа, стъпила на колелета на мраморния под. Прехвърли се и за миг застана на основата, онова малко разстояние все още над земята. После кимна на стоящата долу жена, която нито бе проговорила, нито му беше махнала, но бе дошла тук и го бе повикала — при всички. Зачуди се дали е разбрала по някакъв начин, че го прави. Сигурно го беше разбрала. Щеше да отива на всичко онова, което вече знаеше за нея.

Пое си дълбоко дъх и слезе от скелето. Тя се усмихна.

1

Caupona (лат.) — евтина пристанищна кръчма. — Б. пр.

2

Прев. С. Миланова