Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 27

Отиде до бюфета и си напълни стакан бира. Отпи, после се усмихна. Истинско тракезийско пиво. Да, можеше да вярва човек на Петрус. Хрумна му, че може би трябваше да плесне с ръце за роб или имперски офицер, но такива неща само бавеха, а беше жаден. Имаше право да е жаден. Беше ден на дните, както казваха войниците. Петрус бе казал истината — имаше право на вечер без повече планове и задачи. Джад знаеше, предостатъчно дела го чакаха в идните дни. Първо, някои хора трябваше да бъдат убити — ако не бяха мъртви вече. Не знаеше имената на хората, хвърлили онзи течен огън в града — не искаше да ги знае, — но те не можеше да останат живи.

Отдалечи се от бюфета и се смъкна в дълбоко тапицирания стол с висок гръб. Тъканта беше коприна. Малко опит бе имал с коприна през живота си. Поглади я с мазолест пръст. Беше мека, гладка. Беше… копринена. Валерий се ухили. Харесваше му. Толкова години войник, в люта зима или сред южните пясъчни бури. Изпъна стегнатия си в ботуш крак, отпи отново дълбоко, отри уста с опакото на тежката си, нашарена с белези длан. Притвори очи, отново отпи. Реши, че иска да смъкнат ботушите му. Внимателно остави стакана върху нелепо крехката трикрака масичка от слонова кост, изправи гръб в стола, вдиша дълбоко и плесна три пъти с ръце, както Апий — Джад да съхрани душата му! — беше правил.

Три врати мигом се разтвориха широко.

Двайсетина души влетяха в стаята и се проснаха на пода в покорство. Видя Гесий и Адраст, после квестора на Свещения палат, градския префект, архонта на Императорската спалня Хиларин, комуто не вярваше, квестора на Имперските приходи. Всички най-висши служители на империята. Проснати пред него върху зелено-синия мозаичен под с морски създания и морски цветя.

Сред възцарилото се безмълвие една от механичните птици запя. Император Валерий се изсмя гръмко.

Много късно същата тази нощ морският вятър отдавна бе замрял до смътно дихание и почти целият Град бе заспал. Някои не спяха.

Сред тях — Святият Орден на безсънните в техните строги аскетични храмове. Безсънните вярваха — с яростна, ненакърнима преданост — че всички те, освен шепа братя, са длъжни да стоят в постоянно бдение и молитва през цялата нощ, докато Джад в слънчевата си колесница проправя опасния си път през мрака и жестокия лед под света.

Хлебарите също бяха будни и на работа, приготвяха хляба, който бе дар на империята за всички обитатели на славния Сарантион. Зиме нажежените пещи често привличаха хора от тъмното да подирят топлина — просяци, хроми, скитници, прогонени от домовете си или пък твърде нови в Святия град, за да са намерили вече подслон. Щом дойдеше сивият студен ден, щяха да се преместят при стъкларите и ковачите.

Сега, в знойно лято, почти голите хлебари се трудеха и кълняха край пещите, плувнали в пот, гълтаха цяла нощ водниста бира, без гости на праговете им освен плъховете, притичващи от сноповете светлина към сянката.