Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 265

Вляво от високия олтар, там, където духовниците щяха да пеят литургиите за този ден и да извършат службата в памет на Хилдрик, бяха насядали най-изтъкнатите членове на кралския двор, около и зад своята кралица. Мъжете бяха брадати, строги, облечени в също така строги кафяви, червени и тъмнозелени одежди — ловни цветове, помисли си Пардос. Разпозна Юдрик, русокос и покрит с бойни белези — но чаровен, — бивш командир на северните кохорти, воювали с инициите, а сега канцлер на антските владения. Повечето други не познаваше. Стори му се, че някои от мъжете изглеждат леко недоволни от това, че са без мечовете си. Оръжията, разбира се, бяха забранени в храма и Пардос виждаше ръце, шарещи нервно по колани от злато и сребро, без да намерят там нищо.

Самата кралица седеше на висок стол, поставен между първия ред дървени пейки. Беше великолепна, но и малко плашеща в белите си сутрешни роби и с белия копринен воал, скриващ лицето й. Само полутронът, на който седеше, и пурпурната ивица на меката шапка, придържаща воала, я отличаваха днес като кралска особа. Марциниан им беше казвал, че жените, майките и дъщерите винаги са носили булото в славните дни на Родиас при погребението на мъж или в деня на помена му. Облечена и скрита така, кралицата се извисяваше над всички, изглеждаше в очите на Пардос като фигура, дошла от историята или пък от приказките за други, фантастични светове, разказвани край нощния огън.

Марциниан, разбира се, беше единственият от тях, който изобщо бе говорил с нея в двореца, когато двамата с Криспин бяха поканени, за да им се възложи храмът, и след това, когато трябваше да иска средства и да докладва как напредва работата. Радулф я беше видял веднъж отблизо, докато яздела през града на връщане от кралски лов извън стените. Пардос така и не я беше виждал. Била красива, уверяваше го Радулф.

По някакъв странен начин човек почти можеше да го разбере и сега, дори да не можеше да видя лицето й, помисли си Пардос. Хрумна му, че обличането в бяло сред всичките други, в тъмни есенни цветове, е въздействащ начин да се привлече окото. Замисли се как би могло да се използва и покрай това помисли отново за Криспин.

Чу се шумолене и той бързо извърна глава. Тримата духовници, които щяха да водят ритуалите — преподобният Сибард от Варена, от двора, и двама от този храм — пристъпиха напред иззад слънчевия диск и спряха, в жълто, синьо и жълто. Бръмченето на тълпата постепенно затихна и спря. Сред мигащите пламъчета на свети и маслени светилници, под бога и неговия син на малкия купол те вдигнаха ръце, шест длани, изпънати навън в благослова на Джад. Последвалото не беше свято.

По-късно Пардос щеше да разбере, че жестът на духовниците е бил избран за предварително уговорен сигнал. Че е бил нужен за координиране на действията, а всеки знаеше как ще започне тази церемония.