Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 263

Церемонията бе извършена късно през есента, непосредствено след като свършиха трите дни на Дикания, когато родийците по стар обичай почитат своите предци. Тяхната вяра и общество бяха цивилизовани: палеха се свещи, мълвяха се молитви, не се проливаше никаква кръв.

Значителен брой от струпалите нагъсто в просторния и впечатляващо украсен храм обаче се чувстваха толкова зле след крайностите на Дикания, че почти съжаляваха, че те самите не са мъртви. От многото родийски празници и свещени дни, разхвърляни през цялата година, пиянските свади по време на Дикания бяха възприети от антите с предвидимо въодушевление.

Под смътната светлина на облачното утро, облечени в дебели кожени наметала, антските благородници, пропътували дълъг път, вече се събираха, смесени с родийски патриции и много духовници, по-висши или по-нисши. Имаше малко места, заделени за простосмъртния народ на Варена и околностите й, и съответно имаше дълги опашки още от предната вечер — на желаещите да влязат. Мнозина от тях бяха върнати, разбира се, но се задържаха навън в студа, купуваха топла храна, греяно вино и дрънкулки от набързо вдигнатите по моравата около храма сергии.

Все още голата могила пръст, покриваща мъртвите от последната чума, бе като някакво потискащо, неотвратимо присъствие в северната част на храмовия двор. Мъже и жени отиваха един по един и заставаха там мълчаливо под силния вятър.

Кръжеше настоятелен слух, че самият Върховен патриарх може би ще предприеме пътуване на север от Родиас, за да почете паметта на крал Хилдрик, но това едва ли щеше да стане. Приказките, както вътре, така и извън храма, бяха съвсем ясни относно причината.

Майсторите на мозайка — прочута двойка, родом от Варена — покорни на волята на младата кралица, бяха изобразили на купола Хеладик.

Атан, Върховният патриарх, който бе подписал — под натиска на Изтока, както бяха убедени повечето — общ Проглас, забраняващ изобразяването на смъртния син на Джад, не можеше да дойде в храм, където толкова дръзко е пренебрегната неговата воля. От друга страна, при реалната власт на антите над Батиарския полуостров не можеше и да пренебрегне такава церемония. Антите бяха приели вярата на Джад колкото заради бащата, толкова и заради сина и нямаше да изоставят Хеладик, каквото и да са казали двамата патриарси. Всичко това създаваше… затруднения.

Според очакваното двусмислено решение половин дузина висши духовници бяха извървели калния път от Родиас и преди два дни бяха дошли в разгара на Дикания.

Сега и шестимата седяха с мрачни, недоволни лица пред олтара на слънчевия диск и се стараеха да не поглеждат нагоре към купола, на който се открояваше ярко ликът на златния Джад и също толкова яркото запретено от канона изображение на неговия син, понесъл пламтяща факла в падащата си колесница.

Мозайката вече бе оценена като много хубава от хора, които разбираха от тези неща, макар някои да бяха недоволствали от качеството на използваните стъклени късчета. Може би по-важното беше, че новите образи бяха накарали благочестивото простолюдие на Варена, което беше чакало най-дълго и бе възнаградено с места най-отзад, да замърмори с искрена почуда и благоговение. Факелът на Хеладик, блещукащ на светлината на свещите, които кралицата бе повелила да се запалят в чест на могъщия й баща, сякаш примигваше и лумваше отново в своя собствена светлина, докато сияещият бог и обреченото му чедо гледаха над сбраните долу поклонници.