Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 267

— Отдръпни се встрани, ням, или ще бъдеш посечен — каза мъжът с меча. Хората из целия храм вече ставаха и започваха да напират към вратите. Чуваше се скърцане на пейки, припряна глъч.

Другият не помръдна от мястото си, заслонил кралицата само с тялото си. Оръжие нямаше.

— Прибери меча си! — извика отново духовникът от олтара. — Това е безумие, в свято място!

— Убий я вече! — чу след това Пардос равен и тих глас, но ясно откроим, от седящите около Гизел анти.

После някой изпищя. Светлината на свещите се разлюля от движението на човешки тела. Мозайката отгоре сякаш потръпна и се измести във вихъра от светлини.

Кралицата на антите се изправи.

С изпънат като копие гръб, тя вдигна ръце и отметна назад булото си, а после смъкна меката шапка с кралската пурпурна ивица и нежно я положи на високия стол тъй, че всички мъже и жени да могат да видят лицето й.

Не беше кралицата.

Кралицата беше млада, златокоса. Всички го знаеха. Тази жена вече не беше млада, а косата й бе тъмнокафява, посивяла на места. Но в очите й имаше хладен, царствен гняв, когато заговори на мъжа пред себе си, зад застаналия помежду им ням:

— Ти смъкна маската си на предател, Агила. Предай се сам на правосъдието.

Потният Агила изгуби и последните останки на самообладание. Пардос виждаше зяпналата му уста, широко отворените изумени очи, чу злостния, скверен и пълен с ярост вик.

Невъоръженият ням загина пръв. Мечът на Агила се завъртя в дивашки замах и го посече под ъгъл през горната част на гърдите, заби се дълбоко в шията. Агила изтръгна острието, докато мъжът падаше без звук, и Пардос видя как кръвта швирна из святия храм и оплиска духовниците, олтара и свещения диск. Агила прекрачи през рухналото тяло и заби меча си право в сърцето на жената, представила се за кралицата и осуетила деянието му.

Тя изкрещя в предсмъртна агония и рухна назад върху пейката до стола. Едната й ръка се вкопчи в острието, пронизало гърдите й, сякаш за да го забие още по-дълбоко в себе си. Агила го изтръгна дивашки, като направо преряза дланта й.

Навсякъде вече се разнасяха писъци. Хората в паника напираха към изхода, почти обезумели. Пардос видя как един познат чирак залитна, падна на пода и изчезна от погледа му. Видя как Марциниан стисна здраво жена си и майката на Криспин за лактите и как навлязоха в изпадналото в паника множество и се втурнаха към изхода с всички останали. Куври и Радулф бяха зад тях. Куври се пресегна напред и хвана другата ръка на Авита Криспина, за да я заслони.

Пардос остана на мястото си, прав и замръзнал.

След това така и не можеше да каже защо точно го направи. Стоеше и гледаше. Някой трябваше да гледа.

И докато наблюдаваше така — много съсредоточено всъщност, като замръзнала точка сред вихрещия се наоколо хаос — Пардос видя как канцлерът, Юдрик Златокосия, пристъпи напред от мястото си до падналата жена и изрече с глас, който отекна:

— Прибери меча си, Агила, или ще ти бъде отнет. Това, което направи тук, е нечестиво, вероломно и няма да ти се позволи нито да избягаш, нито да живееш.