Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 261

Всъщност, както повечето на божия свят щяха да научат един ден, той тръгна на юг, през Амория и в Сория. Скоро свърши жалката сума, която баща му бе успял да събере набързо, и пропадна дотам, че да проси къшеи хляб пред вратите на параклиси и храмове с други сакати и хроми, сираци и жени, твърде състарени, за да могат да продават телата си, за да преживеят.

От дълбините на това падение бил спасен на следващата есен — както щеше да гласи житието — от добродетелен клирик в едно село недалече от пустините на Аммуз. Поразен от божието озарение, Пронобий Тилитик на другата пролет дълго вървял сам през пустинята, понесъл само слънчевия диск, докато не намерил стръмен скален зъбер, на който се изкачил. Изкачването било трудно, но той го направил само веднъж.

И там живял четиридесет години, изхранван отпървом с продукти, пращани му от смирения клирик, който го въвел в благочестиено на Джад, а сетне от поклонници, започнали да търсят неговия остър като игла стълп сред пясъците, понесли кошници с храна и вино, които вдигали с въже и макара, а после едноокият отшелник с дългата мръсна брада и изгнил халат ги спускал долу — празни.

Мнозина, донесени на носилки до святото място, неспособни да вървят или ужасно болни, а и не малко жени, поразени от бездетство, след това щели да твърдят в надлежно освидетелствани завещания, че били изцерени, след като могли да хапнат от полусдъвканите огризки, които обсебеният от Джад анахорет хвърлял понякога долу от опасното си обиталище. Търсен от хората за пророчества и свято напътствие, Пронобий Тилитик редял понякога сурови притчи и мрачни, злокобни предупреждения за скръбна орис.

В голяма степен бил прав, разбира се, а постигнал безсмъртието си с това, че бил първият светец, убит от разгорещени пустинни фанатици, когато те се изсипали от юг в Сория след своя обсебен от божествената звезда пророк и неговите аскетични проповеди.

Когато авангардът на пустинната армия стигнал до скалата, на която отшелникът — вече стар и ломотещ несвързано пламенните си витийства — все още клечал, привидно неподвластен на ветровете и жаркото слънце, отначало войниците послушали развеселени яростната му проповед. Но когато започнал да плюе отгоре храна по тях, веселието им свършило. Стрелците го надупчили със стрели като някакво гротескно бодливо животно и той паднал от високото си гнездо. Отрязали му гениталиите според обичая си и го оставили на пясъците за лешоядите.

Официално щял да бъде обявен за светец и за един от Блажените жертви, прибрани в Безсмъртната светлина, извършител на засвидетелствани чудеса и мъдрец две поколения по-късно от великия патриарх Евмедий.