Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 262

В неговото официално „Житие“, издадено от патриарха, се описва как Тилитик преживял трудни и изпълнени с храброст години в Имперската поща, служейки вярно на своя император, преди да чуе и да се подчини на призива на много по-велика сила. Трогателно е разказана историята как светецът загубил окото си от див пустинен лъв, докато спасявал изгубено дете от сигурна гибел.

„Човек вижда Святия Джад вътрешно, не с очите на този свят“, твърди се, че казал на плачещото дете и на майка му, чиято одежда, зацапана от кръвта, капала от раните на мъдреца, по-късно била включена като безценна реликва в свещените съкровища на Великия храм в самия Сарантион.

По времето, когато било написано „Житие Блаженаго Тилитика“, ролята, която може би е изиграл един дребен родийски художник в пътуването на светеца към вечната божия Светлина, или била забравена, или пък пишещите монаси я сметнали за несъществена. Войнишкият жаргон също идва и си отива, променя се и се развива. Никакви мръсни, скверни връзки не можело вече да се направят със святото име на възлюбления от Джад Пронобий.

10.

В същия ден, в който творецът на мозайки Гай Крисп от Варена оцеля след две покушения върху живота му, в който за първи път видя увенчания с купол Храм на Святата Мъдрост на Джад в Сарантион и се запозна с мъже и жени, които щяха да оформят и предопределят бъдните му дни под божието слънце, далече на запад се състоя церемония извън стените на родния му град, в един много по-малък храм, който той бе украсявал със своя съдружник и техните занаятчии и чираци.

Сред горите на Саврадия народът на антите — наред с врачите, инициите и други примитивни племена в тази дива земя — беше почитал своите предци в Деня на мъртвите с кръвни ритуали. Но след като със сила се врязаха на запад и на юг до Батиара, докато Родийската империя се разпадаше, те бяха възприели вярата в Джад и много от обичаите и ритуалите на онези, които бяха завладели. Крал Хилдрик особено, по време на своето дълго и мъдро управление, бе направил значителни стъпки към обединението на своя народ на полуострова и към постигането на хармония с покорените, но все още горди родийци.

Смяташе се за изключително нещастие обстоятелството, че Хилдрик Велики не бе оставил нито един жив наследник, освен една дъщеря.

Антите можеше и да почитат вече Джад и храбрия Хеладик, можеше да носят слънчеви дискове, да строят и престрояват храмове, да посещават бани и дори театри, да се държат с могъщата Сарантийска империя като суверенна държава, а не сбирщина от племена… но си оставаха народ, прочут с несигурната власт на владетелите си и с това, че не искат да ги управляват жени. В някои среди тема на непрестанно удивление бе това, че кралица Гизел все още не е принудена да се омъжи или все още не е убита.

Според преценката на разсъдливи наблюдатели само крехкото равновесие на сили между враждуващите фракции бе довело до търпенето на това явно неприемливо положение до дългоочакваното освещаване на мемориала на Хилдрик край стените на Варена.