Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 260

Тези присъщи й черти в голяма степен бяха доказани, когато бившият куриер и заподозрян убиец Пронобий Тилитик беше доведен за разпит в прочутата сграда без прозорци недалече от форума Мезарос. Новите законови протоколи, установени от съдебния квестор на Валерий, Марцелин, бяха най-ревностно изпълнени: присъстваха и писарят, и нотариусът, докато разпитвачът приготвяше комплекта си инструменти.

Накрая се оказа, че нито висящите тежести, нито металните свредели или по-сложните механизми ще са необходими. Лицето Тилитик предложи пълно и подробно признание веднага щом разпитвачът, преценил с опитно око обекта си, реши изведнъж да сграбчи и да клъцне кичур от косата му с извит назъбен нож. Тилитик заврещя, все едно са го пронизали със зъбатото острие. След което изломоти много повече, отколкото им трябваше да чуят. Секретарят записа; нотариусът свидетелства и удари печата си, след като разпитът приключи. Разпитвачът се оттегли, без да покаже признак на разочарование. В другите килии го чакаха други обекти.

Подробните разкрития направиха ненужно официалното разпитване на войника от Амория, който бе възпрепятстван и спрян лично от върховния стратег при явния му опит за ново покушение върху родийския майстор в обществена баня.

Съгласно новите протоколи един член на съдебната власт беше поканен незабавно да се яви в градската префектура. Щом пристигна, му беше представено признанието на доскорошния куриер и други подробности досежно събитията от предната нощ и този следобед.

Според новия съдебен кодекс на Марцелин съдията разполагаше с известна свобода на действие. Смъртното наказание по същество беше премахнато като противоречащо на духа на Джадовото творение и като благонамерен императорски жест след Въстанието на победата, но възможните глоби, отсичането на крайници, осакатяванията и сроковете на изгнание или затвор варираха в широки граници.

Дежурният тази вечер съдия се оказа поддръжник на Зелените. Смъртта на двама обикновени войници и един симпатизант на Сините бяха тежко престъпление, разбира се, но замесеният в случая родиец — единствената важна фигура, както изглеждаше — бе останал невредим, а куриерът беше признал вината си доброволно. Убити бяха шестима нападатели. Съдията едва-що си беше свалил тежкото наметало и бе отпил веднъж-дваж от виното, което му донесоха, преди да отсъди, че изваждането на едно око и отрязан нос, които да лепнат дамга на Тилитик като наказан престъпник, ще са подходящ и достатъчен съдебен отклик. Наред с доживотно изгнание, разбира се. На такова лице изобщо не можеше да се позволи да остане в Града. Би могло да поквари благочестивите граждани.

Войникът от Амория по традиция беше жигосан на челото с нажежено желязо за опит за убийство и — естествено — бе лишен от мястото си в армията и от пенсия. И също беше пратен в изгнание. Всичко се разви доволно експедитивно и на съдията дори му остана време да си допие виното и да размени някоя по-пиперлива клюка с нотариуса за интимната връзка на един млад пантомимен актьор с един много изтъкнат сенатор. Върна се в дома си навреме за вечеря. Същата вечер дойде един хирург на договор към градската префектура и Пронобий Тилитик загуби лявото си око, а носът му беше разпран с нажежено острие. Щеше да полежи тази нощ и следващата в болницата на префектурата, след което щяха да го отведат във вериги през залива до пристанището на Деаполис и там да го пуснат, за да тръгне едноок и белязан в изгнание по божия свят и империята — или където там си избере да отиде извън нея.