Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 259

Тя го погледна косо.

— Да? Какво следва от това, Гай Крисп? — Тонът й отново се извиси, преднамерено насмешлив. Въздействаше, длъжен бе да признае.

Не можа да измисли отговор. Тя се засмя.

— Ще трябва да ми разкажете за другите, разбира се. Една дама трябва да знае за съперничките си в този град.

Криспин я погледна. Можеше да си представи какво щеше да каже птицата й за това. Беше благодарен, че мълчи. Иначе…

„О, богове! Ти си позор! Посрамваш… всичко!“

Криспин стисна устни и бързо прикри това с ръка на устата. Явно не беше млъкнала. Явно дъщерята на Зотик си имаше свои начини да командва птицата си. Играеше си и с двамата, помисли той. Шайрин се усмихна лекичко и го поведе през коридора към входната врата.

— Ще се обадя пак — промълви Криспин на изхода. — Стига да може?

— Разбира се. Непременно. Ще събера малка компания за вечеря за вас. Къде сте отседнали?

Той назова хана.

— Ще си търся къща обаче. Вярвам, че служителите на канцелара ще ми намерят някоя.

— Гесий? Наистина? И Леонт се е срещнал с вас в баните? Властни приятели имате, родиецо. Баща ми е сбъркал. Едва ли ще ви потрябва някоя като мен за… каквото и да било. — Усмихна се отново, с умното изражение, опровергаващо думите й. — Елате да ме видите как танцувам. Колесниците приключиха, сега е театрален сезон.

Той кимна. Тя отвори вратата и отстъпи встрани да го пропусне.

— Още веднъж благодаря за посрещането. — Не беше сигурен защо го каза това. Да я подразни. Най-вече. Тя самата бе прекалила с това.

— О, боже — промълви Шайрин. — Няма да ми се разреши да забравя това, нали? Обичният ми баща ще се засрами. Не така ме е възпитал, разбира се. Лек ден, Гай Крисп — добави, като този път се задържа на малко, но откроимо разстояние. След всичките й насмешки той беше доволен от това.

„Не го целувай! Недей! Вратата отворена ли е?“

Кратка пауза, след което:

„Не, това не го знам, Шайрин! С теб никога не съм сигурна“.

Ново мълчание, докато Шайрин каза каквото там каза, а след това, с много различен тон, Криспин чу птицата да отвръща:

„Добре, добре. Да, скъпа. Да, знам. Знам това“.

Тук имаше нежност, която изведнъж го върна далече-далече, чак в Елшовия лес. „Помни ме“.

Криспин се поклони, изведнъж усетил как го пронизва тъга. Дъщерята на Зотик се усмихна и вратата се затвори. Той постоя малко на портика, замислен. Войниците на Карулус чакаха, гледаха го, оглеждаха улицата… Сега тя беше пуста. Задуха вятър. Беше студено, късното следобедно слънце се беше скрило зад покривите на къщите на запад.

Криспин си пое дъх и отново почука на вратата.

Миг след това тя се отвори широко. Шайрин беше ококорила очи. Отвори уста, но като видя лицето му, не каза нищичко. Криспин пристъпи вътре. Сам затвори вратата към улицата.

Тя вдигна очи към него.

— Шайрин, съжалявам, но аз мога да чувам птицата ти — промълви той. — Трябва да си поговорим за някои неща.

При управлението на император Валерий Втори градската префектура беше под надзора на Фаустин като всякоя друга цивилна служба и съответно се ръководеше с прословута ефикасност и усърдие.