Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 258

Тя почервеня от яд.

— Разбира се, че знае подробности. Знае, че съм Първата на Зелените. Писах му го, когато ме провъзгласиха. Той така и не отговори. — Вирна брадичка. — Той, разбира се, има толкова много деца, пръснати по целия свят. От пътуванията му. Предполагам, че всички му пишем писма, а той просто отговаря на най-любимите си.

Криспин поклати глава.

— Каза, че децата не му пишат. Не знам дали беше сериозен.

— Той никога не отговаря — отряза Шайрин. — Две писма и една птица, това е всичко, което съм имала някога от баща си. — Вдигна чашата си. — Сигурно е пратил птици на всички ни.

Криспин изведнъж си спомни нещо.

— Аз… не го вярвам.

— О? И как бихте могли да знаете? — В гласа й имаше гняв.

— Каза ми, че е давал само веднъж една от птиците си.

Тя се вцепени.

— Казал ви е това?

Криспин кимна.

— Но защо? В смисъл…

Той имаше предположение, разбира се. Попита я:

— Има ли някой от вашите… родственици тук, в Града?

Шайрин поклати глава.

— Не, доколкото знам.

— Може би е точно затова. Той каза, че винаги се бил канил да отпътува до Сарантион, но така и не бил успял. Че това му носело разочарование. Може би това, че сте тук…

Шайрин погледна птицата, после — него. Нещо като че ли мина през ума й. После отвърна, като сви безразлично рамене:

— Е, представа нямам защо изпращането на една механична играчка ще е толкова важно за него.

Криспин извърна очи. Лицемерничеше, но трябваше да го прави. Той също, между другото. Щеше да му трябва време, за да обмисли и това. Всяка среща, която бе имал досега в този град, като че ли повдигаше пред него едно или друго предизвикателство. Напомни си твърдо, че е тук за работа. На купол. Невероятен купол високо над целия свят, връчен му в дар от императора и бога. Нямаше да си позволи да се въвлича в интригите на този град.

При тази мисъл стана, изпълнен с решимост. Беше възнамерявал да отиде в Храма този следобед. Това гостуване трябваше да е дребно отклонение. Отбиване по задължение.

— Не бих искал да прекалявам с гостоприемството ви към един неканен непознат.

Тя стана бързо — първото й непохватно движение. Направи я по-млада.

Той се приближи, усети отново уханието й. И трябваше да я попита, въпреки благоразумието:

— Аз… наскоро ми дадоха да разбера, че единствено на императрица Аликсана й е позволено да носи точно това… благоухание. Дали ще е не дискретно да попитам…

Шайрин изведнъж се усмихна, видимо доволна.

— Забелязахте значи? Тя ме видя да танцувам пролетта. Изпрати ми лично послание с бележка и стъкленица. Огласено бе, че в признание на изкуството ми в танца, императрицата ми е разрешила да използвам същото благоухание, което иначе носи само тя. Макар да е известно, че е благосклонна към Сините.

Криспин я погледна. Малка жива тъмноока жена, съвсем млада.

— Велика чест. — Поколеба се. — Подхожда ви също толкова, колкото и на нея.

Тя го погледна насмешливо. Нямаше как да не е свикнала с комплименти. Промълви с ирония:

— Връзката с властта все пак е привлекателна, нали?

Криспин се изсмя.

— Мили Джад! Ако всички жени на Сарантион са толкова умни като тези, с които вече се запознах…