Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 257

— Не, не съм ранен, благодаря. Макар че двама от спътниците ми загинаха, и един младеж при портите на палатата на Сините. Представа нямам кой е наел онези войници. — Скоро щяха да го научат, много скоро. Преди малко беше беше пребил до несвяст едного.

— Май сте ужасно опасен майстор на мозайки. — Очите на Шайрин просветнаха. В тона й имаше закачлива ирония. Вестта за смърт като че ли не я притесни. Това беше Сарантион все пак, напомни си Криспин.

„О, богове! Защо просто не се разсъблечеш направо тук и да му легнеш? Можеш да си спестиш дългото вървене чак до леглото…“

Криспин надигна чашата си и я изпи до дъно. Шайрин плавно стана и я взе. Този път сипа по-малко вода.

— Изобщо не мислех, че съм опасен — отвърна той, щом тя му я подаде и седна.

Тя отново му се усмихна закачливо. — Жена ви не смята така, нали?

Добре, че птицата мълчеше.

— Жена ми умря преди две лета, и двете ми дъщери.

Усмивката се стопи.

— Чумата?

Той кимна.

— Съжалявам. — Погледна го мълчаливо за миг. — Затова ли дойдохте?

Костите на Джад. Още една прекалено умна сарантийка. Криспин отвърна откровено:

— Заради това почти нямаше да дойда. Някои хора обаче настояха. Поканата всъщност бе за Марциниан, съдружника ми. Представях се под неговото име по пътя.

Тя повдигна вежди.

— Представили сте се в Имперския двор под лъжливо име? И сте жив? О, вие наистина сте опасен мъж, родиецо.

— Не точно. Там казах собственото си име. — Нещо му хрумна. — Всъщност вестителят, който ме представи, може също да е загубил поста си заради това.

— Също?

Изведнъж взе да става сложно. След виното в баните, а сега и тук, главата му не беше толкова бистра, колкото му бе нужно.

— Мм… предишният майстор за Храма бе освободен снощи от императора.

Шайрин го изгледа съсредоточено. Последва миг мълчание. Една цепеница изпращя в камината. Тя отрони замислено:

— Значи не липсват хора, които биха могли да са наели войници. Не е трудно, знаете ли.

Той въздъхна.

— Вече го научавам.

Имаше още, разбира се, но реши да не споменава за Стилиана Далейна и за скрития нож в парата. Хвърли поглед към птицата. Гласът на Линон — същият изискан говор, какъвто имаха всички птици на алхимика — но съвсем различен характер. Не беше изненада. Знаеше вече какво представляват тези птици — или какво са били някога. Беше съвсем сигурен, че тази жена не го знае. Представа нямаше какво да прави.

Шайрин заговори:

— И тъй, преди да се е появил някой да ви нападне в моя дом поради една или друга основателна причина, какво послание е предал един любящ баща за дъщеря си?

Криспин поклати глава.

— Никакво, за съжаление. Само ми даде името ви в случай, че ми е нужна помощ.

Тя се опита да прикрие разочарованието си, но той го забеляза. Деца, липсващи родители. Вътрешното бреме, носено през света и в живота.

— Каза ли ви нещо за мен поне?

„Тя е проститутка“, спомни си Криспин невъзмутимите думи на стария алхимик, преди малко да поправи това описание. Окашля се отново.

— Каза, че сте танцьорка. Други подробности не знаеше всъщност.