Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 256

— Ако трябва да съм справедлива, доколкото помня, майка ми никога не ми е казвала нещо лошо за него. Казваше, че обичал жените. Сигурно е бил чаровен мъж, привлекателен. Майка ми се канела да се оттегли от света, при дъщерите на Джад, когато той минал през селото ни.

— А след това? — попита Криспин; мислеше си за сивобрадия езически алхимик в самотния селски дом, сред неговите пергаменти и чудновати изделия.

— О, направи го. Сега е там. Родена бях и отраснах сред святите жени. Те ме научиха на молитви и четмо. Бях… дъщерята на всички, мисля.

— Тогава как…

Шайрин се усмихна. Можеше да е млада, ала усмивката й не беше невинна. Слугинята се появи с поднос. Вино, вода, купа с късни есенни плодове. Дъщерята на Зотик я освободи, сама смеси виното и поднесе чашата на Криспин. Той отново долови уханието й — уханието на императрицата.

Тя седна и го загледа одобрително.

— А вие кой сте? — Съвсем уместен въпрос. Килна леко глава настрани. Погледът й за миг мина покрай него, после се върна.

„Това ли е новият ни режим? Заглушаваш ме, освен когато имаш нужда от мнението ми? Колко мило! И да, наистина, коя е тази вулгарна оскоба?“

Криспин преглътна. Превзетият глас на птицата звучеше в ума му съвсем ясно и живо. Бяха в една стая. Поколеба се, след което излъчи в ума си: „Можеш ли да чуваш какво казвам?“ Нямаше отговор. Шайрин го гледаше и чакаше. Той се окашля.

— Казвам се Гай Крисп. От Варена. Художник съм. Майстор на мозайки. Поканен тук да помогна с Великия храм.

Тя притисна устата си с длан.

— О! Вие сте онзи, когото се опитали да убият снощи!

„Тъй ли? Великолепно! Чудесен тип, с когото да останеш насаме, трябва да кажа“.

Криспин се постара да пренебрегне гласа в ума си.

— Толкова бързо ли се разнасят новините?

— В Сарантион — да, особено когато са намесени партиите. — Криспин изведнъж си спомни, че тази жена, Първа танцьорка, е по свой начин толкова важна за Зелените, колкото Скорций е за Сините. Погледнато така, не беше никаква изненада, че е добре осведомена. Тя леко се отпусна и го загледа вече с искрено любопитство.

„Не може да си сериозна! С тая коса? И тези ръце? Виж му лявата само, бил се е. Привлекателен ли? Ха. Трябва да е от месечния ти цикъл!“

Криспин се изчерви. Погледна неволно ръцете си. Лявата беше видимо подута. Чувстваше се ужасно неловко. Можеше да чува птицата, но не и отговорите на Шайрин, а никоя от тях нямаше представа, че слуша половината от размененото помежду им.

Нея като че ли я досмеша от внезапното му изчервяване.

— Не обичате ли да ви обсъждат? Може да е от полза, знаете ли. Особено когато сте нов за Града.

Криспин отпи тъй нужната глътка вино.

— Зависи какво… казват хората.

Усмихна му се. Имаше много мила усмивка.

— Сигурно. Надявам се, че не сте пострадали?

„Заради родийския акцент ли? Това ли било? Дръж си краката прибрани, момиче. Нищо не знаем за този мъж“.

Започна да му се иска Шайрин да накара птицата да замълчи — или той да има начин да го направи. Поклати глава, мъчеше се да се съсредоточи.