Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 255

— По нейно време може и да е било вярно. След като срещна Петрус, тя се промени. Това е, което разбирам. — Оттласна се от вратата. — Но аз съм неблагодарна. Вашата хитрост току-що ми спести едно истинско неудобство. Благодаря ви. Пертений е безвреден, но много приказва.

Криспин я погледна. Спомняше си алчната физиономия на секретаря от предната нощ, очите му, пробягващи от императрицата към него и отново към Аликсана и разпуснатата й дълга коса.

— Може да не е толкова безвреден. Приказващите не са съвсем безвредни, знаете ли, особено ако приказките им са жлъчни.

Тя сви рамене.

— Аз съм танцьорка. Винаги има слухове. Ще пийнете ли вино? Наистина ли идвате от кучия син, тъй наречения ми баща?

Изрече го небрежно.

Криспин примига.

— Да, ще пия и да — от него. Иначе едва ли щях да мога да измисля такава история — отвърна той също небрежно.

Тя мина покрай него и той я последва по коридора. В дъното имаше врата към двор с малък фонтан и каменни скамейки, но беше твърде хладно да се седи отвън. Шайрин зави към една уютна, добре обзаведена стая, в която гореше огън, плесна с ръце и тихо се разпореди на явилата се веднага слугиня. Беше възвърнала самообладанието си.

На Криспин му бе трудно да опази своето.

На едно дървено, обковано с бронз сандъче, поставено до стената край огъня, лежеше на гръб като захвърлена играчка малка птица от кожа и метал.

Шайрин извърна лице от слугинята я проследи погледа му.

— Това всъщност е подарък от моя безкрайно вдетинен баща. — Усмихна се. — Единственото, което изобщо съм получавала от него в живота си. Преди години. Писах му, че съм дошла в Сарантион и са ме приели за танцьорка при Зелените. Не знам защо си направих труда да му кажа, но той отговори. Само този единствен път. Каза ми да не ставам проститутка и ми изпрати тази играчка. Детска играчка. Пее, ако я навиеш. Доколкото разбирам, той ги прави. За развлечение. Виждали ли сте изобщо птиците му?

Криспин преглътна и кимна. Чуваше в ума си — не можеше да не го чува — един ридаещ глас в Саврадия.

— Да. Когато го посетих, преди да напусна Варена. — Поколеба се, седна на стола, който тя му посочи, най-близо до отъня. Вежливост за гостите в студен ден. Тя седна на другия срещу него и събра скромно крака в непогрешима поза на танцьорка. Криспин продължи: — Зотик, вашият баща… всъщност е приятел на мой колега. Марциниан. Честно казано, изобщо не го познавах дотогава. Всъщност не мога да ви разкажа много, дойдох само да ви известя, че изглеждаше добре, когато го видях. Много учен мъж. Ние… бяхме заедно един следобед. Беше така добър да ми предложи някои съвети за пътя.

— Пътувал е много, доколкото знам — каза Шайрин. Отново се намръщи. — Иначе нямаше да ме има, предполагам.

Криспин се поколеба. Едва ли беше редно да научава историята на тази жена. Но птицата беше тук, усмирена, лежеше на сандъчето. „За развлечение“.

— Майка ви ли… ви каза това?

Шайрин кимна. Късата й черна коса се полюшна над раменете. Не му беше трудно да види прелестта й: танцьорското изящество, енергичността, живостта. Тъмните й очи бяха завладяващи. Можеше да си я представи в театъра, изящните й съблазнителни стъпки.