Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 39

Съглашението с Прабиндраха беше, че отрядът ще обучи и поведе талианска армия. След като спечелим войната, тази армия щеше да го подкрепи в мисията към Катовар.

— Интересно — казах на Кинжала. — Но не ме изненадва. Синдху! — Беше се върнал. Бързо действаше. Може да беше всякакъв, но вършеше работа.

— Искам да придружаваш плътно гостите ни — казах му и посочих Лебеда, Корди и Пушека. — Покажи румела си на дребосъка, ако злоупотребят с нашето гостоприемство.

Той кимна.

— И те ще вървят пеш като всички останали.

Той отново кимна и продължи да надява черепи на прътите.

Кинжала го загледа, но не каза нищо, макар и да бях убедена, че нещо му се върти в главата.

Поехме час след като реших да тръгнем. Останах доволна.

XV

Не стигнахме за десет часа до Годжа, но аз не очаквах да вземаме по четири мили за час в тъмното. Ала наистина влязохме преди да се съмне и с мълчаливото одобрение на Кинжала избрахме място за лагер, което едновременно беше рамо до рамо с пътя и почти ръчкаше с лакет лагера на Джахамарадж Джах. Измина цял час, преди някой да ни забележи. Кално. Смъртоносно кално. Ако бяхме на мястото на кавалерията на Сенчестите, щяхме да поразчистим тук.

Използвахме черепите и прътите, за да отбележим границите на лагера. Вътре го подредихме като шахматна дъска — централното квадратче беше за щаба, обграждащите го четири — за четирите батальона, а междинните квадрати — за тренировъчни площадки. Мъжете мрънкаха, че се налага да се морят двойно повече от нужното — особено след като определени фаворизирани индивиди, които се проявяваха добре, просто си стърчаха наоколо с пръти с надянати на тях черепи в ръце.

Знахаря си падаше по театрото. Казваше, че трябва да накараш умовете на наблюдателите да мислят онова, което ти се иска на теб. Това никога не ми е било в стила, но в миналото разполагах с груба сила, която можех да пилея. А тук… нека всички да си мислят, че скоро ще разполагам с достатъчно войници за четири батальона, и батальоните ще се разрастват.

Колкото и да бяха уморени, мъжете изглеждаха доволни със заниманието си да работят и да мрънкат. Не забелязах някой да клинчи. Никой не дезертира.

Хората излизаха от другите лагери и от крепостта да гледат. Мъжете, изпратени от Нараян да събират дърва за огрев, греди и камъни, не обръщаха внимание на недисциплинираните си братовчеди. Гледащите надолу черепи държаха любопитните на разстояние. Синдху дундуркаше Лебеда, Бесния Корди и Пушека. Кинжала взе сериозно назначението си. Мъжете от неговия батальон го приемаха. Той бе един от героите на отчаяните часове преди идването на Отряда.

Всичко бе почти прекалено мило.

Но нищо не се промъкна към нас. Следях наблюдателите.

Лагерът бе три четвърти готов, включително рова, дигата и наченки на ограда, накичена с тръни и шипкови пръчки. Джахамарадж Джах излезе на кон от лагера си и наблюдава петнайсет минути. Не изглеждаше доволен от труда ни.

Извиках Нараян.

— Виждаш ли Джах? — Той си биеше на очи. Беше се наконтил като принц. Мъкнал е всичкото това със себе си по време на военна кампания?