Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 38

— Имате ли нещо против да похапнем? — попита Лебеда.

— Моля, заповядайте. А после ме намерете. Трябва да говоря с вас.

Идиот. Той ми отправи широка, напрегната усмивка. Нямаше нужда да умея да чета мисли, за да разбера какво му се върти в ума.

Войските се стегнаха по-бързо, отколкото очаквах. Бяха разбрали. Годжа. Право през него.

Все още имах сериозен проблем — липса на командна структура. Разполагах със солидни отряди от по десет души и водачите-десетници бяха избрали командирите, но всичките, бяха само с няколкодневен опит. И никой не оглавяваше нито един от формално организираните ми батальони.

— Корди.

Той остави храната.

— Господарке?

— Правиш ми впечатление на отговорен човек. Освен това имаш опит на бойното поле и репутация. Разполагам с два батальона от по четиристотин войници, ала нямам командири. Моят човек, Нараян, може да озапти единия, ако успея да го увардя. Нужно е някой да поеме другия. Някой прочут герой би бил идеален — ако съм убедена, че не би действал срещу мен.

Бесния впери поглед в очите ми.

— Работя за Радишата. Не бих могъл.

— Аз бих могъл.

Обърнах се. Беше Кинжала.

Пушека се разкряска.

Кинжала се ухили — за първи път го виждах да се усмихва.

— Нищо не ти дължа, дребосъко. — Той се обърна към Лебеда. — Какво казах? Още не е свършено.

Нещо трепна по лицето на Лебеда. Не беше щастлив.

— Лошо ни насаждаш, Кинжал.

— Ти сам се насаждаш, Лебед. Ти го каза — що за хора са те. Веднага щом получат желаното от тях, те ще го забият в теб. Нали така, магьоснико? Както довършихте Черния отряд?

Пушека залитна. Ако имаше слабо сърце, вече да е мъртъв. Изглеждаше така, сякаш очакваше да го опека на шиш. Усмихнах се. Първо щях да го оставя да се позадуши.

— Приемам предложението ти, Кинжал. Ела да се запознаеш със стотниците си.

Когато вече другите не можеха да ни чуват, го попитах:

— Какво искаше да кажеш с онова?

— Нищо особено. Магьосникът, Радишата, Прабиндрахът — те ви причиниха зло повече с измама, отколкото с коварство. Те скриха сведения. Не мога да ви кажа какви — не знам. Мислеха ни за шпиони, изпратени от вас. Но мога да ви уверя, че никога не са възнамерявали да спазват договореностите с вас. По някаква неизвестна причина те не искат да стигнете в Катовар.

Катовар. Тайнствената цел на Знахаря, мястото, където бе възникнал Черния отряд. Четиристотин години отрядът бе пътувал бавно на север в служба на този и онзи принц, докато постъпи при мен, а после — при враговете ми, и се смали до шепа хора. След битката в Могилните земи Знахаря отново потегли на юг с много по-малко последователи от онези, с които днес разполагаха моите ротни командири.

Бяхме събирали по човек ту тук, ту там, и когато стигнахме Талиос, открихме, че не можем да прекосим последните четиристотин мили, защото между нас и Катовар се простираха княжествата на Господарите на сенките. Имаше един-единствен начин да изминем тези последни мили. Да превземем Талиос, вече притискан от Господарите на сенките, с неговата мирна история, и да спечелим една невъзможна война.