Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 167
Глен Чарльз Кук
Ухилено копеле. Истински Измамник.
Дори не бях избрала име, когато те взеха тяхната Дъщеря на нощта.
Трябваше да го заподозра, когато сънищата така внезапно секнаха. Веднага щом преминах през онзи обред. Не мен осветиха там. Аз не се промених. Не можех да бъда белязана толкова лесно.
Рам носеше жълт румел, ала той разбра, че идват. Убил четирима. После Нараян го погубил — така казват жените. Сетне Нараян и бандата му с бой успели да излязат от крепостта. Докато аз съм лежала в несвяст.
Нараян ще си плати. Ще изтръгна сърцето му и с него ще задавя неговата богиня. Те не знаят какво са пробудили. Моите сили се възвърнаха. Те ще си платят — Дълга сянка, сестра ми, Измамниците, самата Кина, ако ми се изпречи на пътя.
Тяхната Година на черепите ги сполетя.
Заключение: Там долу
Несекващ вятър фучи над каменната равнина. Той шумоли над бледосивите плочи, прострели се от хоризонт до хоризонт. Пее край разпръснатите колони. Подмята листа и прах, дошли отдалеч, и развява дългата черна коса на труп, лежал необезпокояван поколения наред, съхнещ. Вятърът игриво подхвърля листо в беззвучно крещящата уста на трупа и отново го измъква.
Колоните приличат на останки от разрушен град. Но не са. Твърде оскъдно и твърде случайно са разположени. Няма нито една с капител, нито прекършена, макар че някои са изкорубени, ръфани от вятъра векове наред.
А други изглеждат почти нови. Най-много на един век.
Призори и по залез-слънце части от тези колони улавят лъчите и блестят в злато. По няколко минути всеки ден върху тях пламват златни символи.
За онези, които припомнят те, това е някакво безсмъртие.
Нощем ветровете стихват и тишината се възцарява над равнината от блестящ камък.
Информация за текста
$source = Моята библиотека
$id = 23021
$book_id = 4143
Издание:
Глен Кук. Стоманени сънища: Втора книга на юга
Американска, първо издание
Превод: Светлана Комогорова
Редактор: Персида Бочева
ИК „Лира Принт“, София, 2006 г.
ISBN: 954–8610–59–3
