Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 36

Можеше и да е вярно. Джах не бе допринесъл с нищо, когато дори и едно перце би наклонило везните в наша посока.

Според мен побягна, защото получи пристъп на опортюнизъм. Усетил интуитивно, че битката ще свърши зле за нас и решил да юрне всички обратно към къщи. А там щеше да управлява с твърда ръка, защото би бил единственият мъж, разполагащ с войска (макар и тя да не ставаше за нищо), която да го подкрепи.

Сега заслужаваше да помисля специално за него.

Не се налагаше да давам заповед за преследване. Шадарите бяха петима и бягството им бе доказателство, че имаха черни сърца. Яздеха с кървясали очи. За зла беда Шадарите бяха по-добрите ездачи.

Ала ми се искаше да поговоря с тях. Пришпорих жребеца си здравата и бързо препуснах подире им. Никой обикновен кон не можеше да се мери с него.

Шадарите хванаха северния път. Почти бях догонила най-мудния, когато водачите прехвърлиха билото и се натресоха на ездачите, поели на юг.

Конете се подплашиха. Мъжете се развикаха. Ездачите изпопадаха от конете. Заобиколих един Шадар, който успя да се изправи на крака и се опита да побегне. Шлемът му беше паднал. Сграбчих го за косата и го влачих петдесетина метра, а после се обърнах да огледам жертвите на сблъсъка.

Добре. Лебеда, Бесния Корди и Кинжала. И онзи потаен малоумник, пишман-магьосникът — Пушека. Ами сега?

Бесния, Пушека и Кинжала се бяха задържали на седлата. Лебеда лежеше на земята — стенеше и ругаеше. Той стана, изпсува пак, срита един повален Шадар и се огледа за коня си.

Пушека се тресеше целия. Беше блед като платно и шептеше някаква молитва.

Корди и Кинжала не обръщаха внимание на театрото, което разиграваше Лебеда. Предположих, че това означава, че нищо му няма.

Моят пленник се опита да се измъкне. Повлачих го още няколко метра и го пуснах, когато конят препусна така, че вече не можеше да го настига. Той залитна напред, просна се по очи и се приземи в краката на Лебеда. Лебеда седна върху него. Попитах Бесния Корди:

— Какво правите тук?

Той беше единственият от тази тайфа, който имаше ум в главата.

— Радишата ни изпрати. Иска да знае какво става насам. Носят се слухове. Някои твърдят, че си жива, други — че си мъртва.

— Още не съм. Не съвсем.

Моите хора пристигнаха.

— Гопал, Хаким. Отведете някъде тези двамата и ги поразпитайте защо слухтяха.

Двамината бяха дружки на Нараян — единствените, които можеха да яздят. Сигурно ги бе пратил да наглеждат какво става.

Лебеда се изправи и се облегна на крака на Корди.

— Не е нужно да извиваш ръце, за да разбереш това. Напоследък се носят разни щури слухове. Изнервила си Джах като коте в кучешка колиба.

— Ами?

— Нещата вървяха добре за него. Той се върна от Деджагор преди всички други. Само че лошият късмет бе пратил Радишата при Годжа преди него. Тя затвори брода. Той все още си мислеше, че е хванал света за онази работа, а после пристига мълвата, че някой е оскубал перата на банда от момчетата на Господарите на сенките. И веднага след това се чу, че си била ти. Това, че не си мъртва, не пасваше особено добре на стремежите на Джах. Отрядът си спечели голямо уважение, че се справи толкова бързо и накара всички онези свещеници да изглеждат като интриганти и себични гадове.