Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 165

В това състояние не чувстваше нито страх, нито други емоции. Беше като най-дълбоката медитация, при която умът броди из поле от блестящи проникновения, а плътта изпълнява смъртоносната си задача с перфектна прецизност, която оставяше около нея и ужасния й жребец купчини от трупове.

Враговете се бореха един с друг, за да избягат от нея. Съюзниците й пък се биеха, за да достигнат до безопасността около нея. Въпреки, че дясното крило се сриваше, те оформиха упорит пръстен на съпротива.

Умът си спомняше спечеленото предишната нощ от двете потящи се и напрегнати тела, нейното голямо удивление, докато траеше и след това. Животът й бе протекъл в пълно самообладание. И въпреки това плътта й отново и отново не се поддаваше на контрол. На нейната възраст.

Тя отново погледна към Знахаря, притиснат от враговете си.

И в убийственото й съвършенство пробяга сянка, за да й покаже защо е отричала нуждите си толкова дълго.

Помисли си за загубата.

А тя беше от значение.

Значението се натрапи на ума и го разсея. Той поиска да поеме контрол над плътта, да накара нещата да заработят спрямо неговите желания.

Тя започна да си пробива път към Знахаря, а групата наоколо й се движеше с нея. Но врагът усети, че Господарката вече не е ужасяващото нещо, което беше допреди миг, че сега е уязвима. Те я притиснаха. И един по един спътниците й паднаха.

Тогава тя видя как стрелата удари Знахаря и го събори под знамето. Тя изкрещя и подкара коня си през врагове и приятели.

В болката и яростта си Господарката се озова сред маса от вражески войници, които я нападнаха от всички посоки. Тя уби някои, но други я свлякоха от изправения на задните си крака кон и го подгониха надалеч. Господарката се биеше с умение и отчаяние срещу слабо тренирани опоненти, но некадърността им не стигаше. Трупаше купчини от тела, но те я събориха на земята…

След това сред битката изригна вълна от хаос, мъже бягаха, други ги преследваха, а когато всичко това приключи, от Господарката се виждаше единствено ръка, подаваща се от купчина трупове.

42.

Онзи дънер

Лежа на гърба си и стискам копието с една ръка, знамето се развява, а Господарят на сенките се гърчи над мен. Не мисля, че стрелата уцели нещо важно. Но гадината проби и бронята, и мен. Май има и няколко сантиметра след бронята на гърба ми.

Какво, по дяволите, стана със защитните ми магии?

Никога преди не са ме удряли толкова зле.

Два гарвана все още се веселят около Сенчестия в опит да му извадят очите. Четири или пет се мотаят около мен, без да ми пречат. Държат се, сякаш са на пост.

Когато една група врагове се опитаха да свалят знамето, от нищото се появи доста голямо ято и им се нахвърли, докато не се отдръпнаха.