Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 168
Глен Чарльз Кук
Такива нощи не са за невнимателния пътник. В тях тишината на камъка е нарушена само от писъци. След това сенките се хранят, въпреки че никога не утоляват яростния си глад.
За тях ловът винаги е беден. Понякога минават месеци, преди някой глупав авантюрист да се натъкне на мястото с блестящия камък. Гладът се засилва с времето и сенките наблюдават забранените земи отвъд. Но те не могат там да идат, нито са способни да умрат от глад, макар и много да го искат. Не могат да умрат, защото са немъртви, обвързани с тишината на камъка.
И това е някакво безсмъртие.
1
2
3
Непреводима игра на думи —