Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 164

Предполагам, че с Мъргън успяхме да съберем около три хиляди души, преди съдбата да реши да ни нанесе нов удар.

Голяма вражеска вълна се засили към нас. Аз заех позиция с вдигнат меч до знамето. Вече не изглеждах кой знае колко страшен. Ако Гоблин и Едноокия изобщо бяха живи, очевидно си имаха достатъчно трудности да опазят собствените си задници.

Изглеждаше, че ще ги отблъснем лесно. Защитната ни линия стоеше здраво. А те бяха само ревяща тълпа.

След това стрелата се появи от нищото и ме удари право в гърдите, събаряйки ме от коня.

41.

Господарката

Тя осъзна, че невинаги е хубаво да си стар и мъдър на бойното поле. Видя ясно какво ще стане много преди другите да го разберат. За момент, когато Мъргън наръга Господаря на сенките, у нея се появи надежда, че нещата може да се наредят, но появата на войските от лагера забави инерцията твърде много.

Знахаря не биваше да атакува. Трябваше да изчака колкото е нужно, да ги накара те да дойдат при него и да не се тревожи чак толкова за Сенчестите. Ако бе позволил на новата армия от юг да се приближи достатъчно, за да си пречи с тези от лагера, можеше после да изпрати слоновете без страх за десния си фланг. Но вече бе твърде късно да се плаче какво е можело да се направи. Време беше да се измисли чудо.

Единият Господар на сенките бе отстранен, а другият — осакатен. Ако само имаше една десета, дори една стотна от силите, които притежаваше някога. Или пък време да тренира и канализира малкото, което започваше да се връща.

Ако само. Ако само. Целият живот се крепеше на тази фраза.

И къде се шляеше проклетият имп на Едноокия? Той би обърнал нещата. Никой отсреща не можеше да го спре да мине през армията като коса, поне за известно време.

Ала Жабешко лице не се виждаше никъде. Едноокия и Гоблин работеха в отбор, отдавайки своя принос за обръщането на вълната. Но Жабока го нямаше при тях. А те бяха твърде заети да се зачудят.

Отсъствието на импа бе твърде важно, за да е случайно. Защо? Защо точно в този критичен момент?

Не сега. Нямаше време за размишления и дълбаене в сенките, за да разбере причината за появяванията и изчезванията на импа, които я тревожеха от толкова време. Само успя да осъзнае, че съществото е било някакъв капан и Едноокия изобщо не го е контролирал.

Но чий капан?

Не принадлежеше на Господарите на сенките. Те щяха да използват импа директно. Не и Променливия. Той нямаше нужда. Нито Оплаквача, защото би се втурнал към възмездието си.

Какво друго имаше на свобода по света?

Един гарван прелетя наблизо. Изграчи по начин, който й напомни за смях.

Знахаря и неговите гарвани. От около година мърмореше за тях. И сега започнаха да се появяват около него при всяко по-важно събитие.

Тя хвърли един поглед към могилата, където двамата с Мъргън държаха знамето. На раменете на Знахаря стояха два гарвана. А над него кръжеше цяло ято. Изглеждаше много драматично там, с бронята на Създателя на вдовици, мрачните птици над главата му и горящия меч, докато се опитваше да събере хората си.

Докато умът се бореше с един враг, тялото се опитваше да отблъсне друг. Тя въртеше оръжията си с грацията на танцьор и смъртоносната точност на полубогиня. Отначало почувства ободряване, осъзнавайки, че достига фаза, до която не се бе докосвала от векове, с изключение на духовния й братовчед от предишната нощ. След това почувства перфектното спокойствие, идеалното разделение на плътта от ума, които всъщност се сливаха в едно по-велико, възвишено и смъртоносно цяло.