Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 163

Имах неприятното чувство, че нещата вървят на зле.

— Не знам какво да правя, Мъргън.

— Не мисля, че сега има нещо, което можеш да сториш, Знахар. Освен да стискаш палци и да го изиграеш до края.

В областта на Очиба избухнаха фойерверки. За момент изглеждаха толкова свирепи, че си помислих, че могат да спрат наближаващото там бедствие. Гоблин и Едноокия си вършеха работата. Но осакатеният Господар на сенките успя да ги спре.

Какво можех да хвърля по него? Какво да правя? Нищо. Вече нямах какво да изправя срещу него.

Не исках да гледам.

Един самотен гарван кацна върху нанизания на знамето Сенчест. Погледна го, после мен, после битката и нададе звук, подобен на весел смях. След това закълва маската на Господаря на сенките в опит да се добере до очите му.

Игнорирах птицата.

Около мен започнаха да преминават мъже. Те бяха от легиона на Синдаве — повечето затворници, които набрах през последните дни. Крещях по тях и ги проклинах, нарекох ги страхливци и им заповядвах да се върнат в строя. По-голямата част ме послушаха.

Хагоп и Мускуса атакуваха мъжете срещу Очиба, вероятно с надеждата да отслабят напрежението, така че да продължат и да се справят със заплахата откъм лагера. Но атаката изотзад подтикваше врага напред. Докато Хагоп и Мускуса се забавляваха, мъжете, които те посичаха, пробиха редиците на Очиба и налетяха на затворниците от другата страна.

Силите на Очиба се опитаха да издържат въпреки всичко, но изглеждаха в голяма беда. Хората на Синдаве помислиха, че са на път да се измъкнат и решиха да ги надбягат. Или нещо подобно. Фронтът се срина.

Могаба започна да върти оста на атаката си, за да подкрепи Синдаве по фланга. Но когато свърши, вече нямаше какво да подкрепя.

Само след миг неговият легион се оказа единственият остров на ред сред море от хаос. Врагът не беше по-организиран от моите хора. Битката се превърна в огромна бъркотия, най-голямата кръчмарска свада в света.

Още повече от хората ми се затичаха към стените на града. Някои пък просто тичаха. А аз стоях там под знамето, проклинайки и крещейки, и размахвах меча си, докато тайно бършех напиращите сълзи. И, боговете да са ми на помощ, някои от глупаците се вслушаха и се опитаха отново да оформят някаква група с мъжете, които вече бях събрал, обърнаха се и се върнаха в мелето на малки сплотени групи.

Смелост. От самото начало ми казаха, че на Талианците не им липсва смелост.

Малко по малко двамата с Мъргън си построихме стена от хора около знамето. Лека-полека враговете се събраха около Могаба, чийто легион отказваше да се разцепи. Хората на Сенчестите трупаха мъртвите си около него. Той явно не ни виждаше. И въпреки съпротивата бавно отстъпваше към града.