Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 162

Изкрещях към Мъргън:

— Нека закараме това нещо на онази могила, където всички да го видят. — Една от издатините, разпръснати по равнината, се намираше само на стотина крачки.

Пробихме си път през пехотата, изкачихме могилата и застанахме с лице към битката. С общи сили задържахме знамето изправено и въпреки ритането, крясъците и упоритостта, Господарят на сенките умираше.

Пренасянето му дотук се оказа много навременен стратегически ход. Момчетата му видяха, че са загубили голямото си оръжие в момент, когато и без това ги наритваха по задника, а моите хора разбраха, че вече няма нужда да се страхуват от Сенчестия. Захванаха се на работа с огромен ентусиазъм, за да свършат навреме за обяда. Хагоп и Мускуса си възвърнаха контрола над кавалерията и заобиколиха вражеските редици, за да ударят в гръб.

Проклех ги. Не ги исках толкова далеч. Но сега не контролирах нищо.

Стратегически, преместването ни на могилата не се оказа подходящо. Хората в лагера осъзнаха приближаващото бедствие и решиха, че ако всичко е загубено, по-добре да направят нещо.

Изсипаха се като огромна тълпа, а раненият им Господар на сенките се носеше пред тях с леко пиянско залитане, но въпреки това успя да запрати няколко смъртоносни магии, които се врязаха в очакващите ги затворници.

Клетус и братята му откриха огън откъм стената и разтърсиха Сенчест номер две, порязаха го малко и го вбесиха дотам, че се отказа от всичко друго и изпрати срещу тях магия, която ги отнесе, заедно с катапултите им, от стената. След това наново поведе армията си с намерението да ни нарани също толкова жестоко.

Неговите хора така и не можаха да заемат позиция, нито пък моите работници, и битката се превърна в особено мащабна кръчмарска свада с мечове.

Момчетата от западната порта се прокраднаха и удариха лагера изотзад, лесно преодолявайки укреплението. Заеха се с клането на ранените, стражите и който още им се изпречваше, но успехът им никак не помогна на голямото шоу. Хората от лагера просто продължиха да напират към останалите от нас.

Трябваше да строя нещо.

— Нека някак закрепим това в земята — казах на Мъргън. Преди да сляза, се огледах към хаоса. Никъде не видях Господарката. Сърцето ми запълзя към гърлото.

Почвата на могилата се оказа мека и влажна. С усилие и сумтене двамата успяхме да забием тъпия край на копието достатъчно дълбоко, за да стои изправено само, въпреки че се поклащаше, когато Сенчестият решеше да покрещи или да се погърчи още малко.

Атаката откъм фланга не помогна на затворниците. Някои от по-страхливите се затичаха към портите, за да се присъединят към дружки, които изобщо не си бяха дали труда да излязат. Очиба опита да обърне част от силите си, за да посрещнат идващата отзад опасност, но не постигна голям успех. Частта на Синдаве пък се разпадаше, подтиквана от желанието си да ускори погрома на врага, когото виждаха пред себе си. Не осъзнаваха опасността отдясно. Само Могаба запазваше дисциплината и единството на легиона си. Ако имах малко акъл, щях да смеся неговите хора и тези на Очиба преди битката. Там, където се намираха силите му сега, не ми бяха от никаква полза. Наистина избиваха цялото дясно крило на врага, но това нямаше да спаси всичко от разпад.