Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 135

— А сега какво? — попита Могаба.

— Сърцето ми се къса, но ще трябва да разчитаме съвестта им да ги държи в строя. За известно време. Ако не ми трябваха толкова, щях да превърна това в нощ, която да помнят до края на дните си. Нямам нужда от подобни глупости. За какво се хилиш пък ти?

Господарката не спря.

— Мащабите са по-малки, но точно така се чувствах, когато трябваше да държа юздите на Десетимата, Които Бяха Покорени.

— Нима? Може би. Мъргън, и без това си стоял тук да пиеш, помогни в събирането на парчетата. Аз отивам да поспя.

34.

Към Годжа

Оказа се по-зле, отколкото мислех. Тинята изглеждаше бездънна. Първия ден, след като напуснахме Талиос насред тържествен парад, изминахме дванадесет мили. Не оставих това да ме отчая. Но близо до града пътят беше в по-добро състояние. После стана по-зле. Единадесет мили на другия ден и по девет през следващите три. А успяхме и толкова, само защото имахме слоновете.

Денят, в който възнамерявах да съм стигнал брода Годжа, ни завари на тридесет мили разстояние от реката.

Тогава се появи Променливия във вълчата си форма, подтичвайки откъм пустошта.

Дъждовете бяха спрели, но небето оставаше все така облачно и калта не засъхваше. И слънцето не бе на наша страна.

Покореният си водеше по-дребен спътник. Изглежда, ученичката му беше схванала концепцията на видоменителството.

Той прекара един час с Господарката преди да потеглим отново. После пак отпраши нанякъде.

Господарката не изглеждаше щастлива.

— Лоши новини?

— Най-лошите. Може и да са ни надхитрили.

Не издадох внезапното присвиване на вътрешностите ми.

— Как?

— Помниш ли картата на реката? Между Нума и Годжа има една ниска област, която се наводнява.

Представих си я. В продължение на дванадесет мили реката се движи през местност, заобиколена от равнини, която винаги се наводнява, когато водите се вдигнат с повече от няколко стъпки. В най-високата си фаза наводнението може да обхваща територия от четиринадесет мили, по-голямата част от които е от южната страна на реката. Тази равнина се превръща в огромен басейн, поради което Нума става проходим преди Годжа. Но последно чух, че равнината е почти изцяло пресушена.

— Знам я. И какво за нея?

— Откак са завладели южния бряг, Сенчестите строят дига откъм долния край на реката, току до брега. За това се говори от векове. Прабриндрахът искал да го направи, за да използва равнината за земеделие. Но не може да посрещне разходите. Господарите на сенките нямат подобен проблем. Там са разположили петдесет хиляди затворника — Талианци, неуспели да прекосят реката миналата година и врагове от старите им територии. Никой не обърнал голямо внимание, защото този проект е от онези неща, с които всеки, способен да се захване, би го направил.

— Но?

— Но те са издигнали дигата в разстояние от осем мили на изток. Това не е кой знае колко грандиозно, защото не й трябва да е повече от десетина стъпки висока. На всяка половин миля има по-високи части, около сто и четиридесет метра широки, като кули по стена. Държат затворниците набутани там и използват платформите за материали и отпадъци.