Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 137

Този ден не прекарах много време в мислене как да спася Талиос.

35.

Преди Годжа

Вземете малко почва и я наквасете наистина добре, до самия център на света. После ден-два я оставете хубаво да се изпече под слънцето. Какво получавате?

Буболечки.

Докато се катерехме към хребета с изглед към брода Годжа, гадинките се носеха на облаци. Комарите искаха да се хранят. По-дребните твари просто лагеруваха в носа ми.

Тревата беше избуяла от предния път. Сега се издигаше на две стъпки над земята. Разделих я с острието на меча си. Могаба, Синдаве, Очиба, Гоблин и Едноокия направиха същото.

— Тълпата е голяма — промърмори Едноокия.

Знаехме го и отпреди. Подушвахме лагерните им огньове. Моите войски ядяха студена храна. Ако онези момчета не знаеха, че сме тук, не възнамерявах да се разкрещя, за да ги осведомя за пристигането ни.

Думата „тълпа“ вършеше добра работа. Сбирщината изглеждаше недисциплинирана и в пълен хаос, а лагерът й представляваше безредица, пръсната до портите на крепостта и около пътя на юг.

— Какво мислиш, Могаба?

— Имаме шанс, освен ако това не е представление, целящо да ни заблуди. Задържим ли ги от тази страна на хребета… — Той се наведе напред и огледа земята. — Сигурен ли си, че ме искаш отляво?

— Предполагам, че твоят легион е по-подготвен. Постави хората на Очиба вдясно по стръмното. Най-естествено е атаката да бъде в посоката, която изглежда по-лесна.

Могаба изсумтя.

— Ако понатиснат кой да е от вас, без да закачат другия, се откриват за обстрел. А когато артилерията се добере дотук, ще поставя част от нея на това място, а останалите — долу, на онзи малък хълм. Ще настъпват и от двете посоки. Докато връзката се задържи. — Свързващото звено между двата легиона щеше да се намира на пътя, разделящ полето. — Би трябвало да е удобно и за стрелците, и копиеметците.

— Плановете са като мухи-еднодневки, когато запее стоманата — изръмжа Могаба.

Претърколих се на една страна и го погледнах в очите.

— Нар ще удържат ли местата си?

Бузата му потрепери. Знаеше какво имам предвид.

Като се изключи битката на реката, която беше съвсем различна от предстоящата, хората на Могаба не бяха влизали в истинско сражение. Разбрах го наскоро. Предците на Нар толкова добре дресирали Геа-Ксле и съседите му, че за да ги държат в ред сега, трябваше само да скръцнат със зъби. Тези Нар още смятаха, че са най-добрите в света, но без да са го доказали на бойното поле.

— Ще устоят — отвърна той. — Могат ли да сторят друго? Ако ужасът превърне костите им във вода? Твърде много са се хвалили.

— Ясно. — Хората правят ужасно глупави неща само защото са казали, че ще ги направят.

Ами останалите от сбирщината ми? Повечето бяха ветерани, макар и малцина преживели подобно нещо. Справиха се, когато бяхме по реката. Но не можеш да знаеш какво ще направи човек, докато не го стори. Не бях сигурен дори за себе си. Влизал съм в битки и съм излизал от тях, но съм виждал и стари ветерани да не издържат на напрежението.