Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 134

— Но него го няма. Нека сами предположим.

Последният огън изгасна. Гоблин и Едноокия бяха напълно заети един с друг. Черният магьосник се спъна в собствените си връзки. За момент изглеждаше, сякаш другият ще спечели. Жабока едва успя да отклони последната атака на змията.

— Достатъчно. Не можем без тях, колкото и да ми се иска да ги погреба живи и да се свърши с глупостите им.

Пришпорих коня си. Гоблин се намираше по-близо. Едва започна да се обръща, когато стоварих жезъла върху главата му. Не спрях да видя резултата. Вече се нахвърлях на Едноокия. Ударих и него.

Обърнах се за повторна атака, но Господарката, Могаба и Мъргън вече ги бяха прихванали. Битката между Жабока и змията замря. Но не и те. Стояха и се гледаха през десет стъпки паваж.

Погледнах към импа.

— Жабешко лице. Можеш ли да говориш? Или си превъртял също като шефа си?

— Той е луд, Капитане, не аз. Но имаме договор. И трябва да правя каквото ми нареди.

— Нима? Кажи ми обаче какво е това, което излиза от кесията на Гоблин?

— Вид имп. В друга форма. Откъде го е прибрал, шефе?

— И аз се чудя. Мъргън, провери останалите хора. Виж дали имаме истински загуби. Могаба, довлечи малкото лайно тук. Мисля да блъскам малко глави.

Сложихме ги един до друг, а Господарката и Могаба ги придържаха в седнало положение. Започнаха да идват на себе си.

Мъргън се върна и докладва, че никой от хората в безсъзнание не е сериозно наранен.

Все е нещо.

Едноокия и Гоблин ме изгледаха. А аз обикалях в кръг, удряйки жезъла по дланта си. Това е диктаторската ми походка. След това им се нахвърлих:

— Следващия път, когато се случи такова нещо, ще ви завържа лице в лице, ще ви затворя в чувал и ще ви изхвърля в реката. Нямам нужното търпение за такива глупости. Утре, докато още ви тресе махмурлук, ще станете рано и ще дойдете тук, за да поправите всички щети. Парите ще излязат от вашия джоб. Ясно ли е?

Гоблин изглеждаше смутен. Успя да кимне немощно. Едноокия не отговори.

— Едноок? Искаш ли още един удар по главата?

Той кимна. Мрачно.

— Добре. И така. Гоблин, относно онова нещо, което си донесъл от разузнаването ни. Най-вероятно принадлежи на Господарите на сенките. Капан. Преди да легнеш да спиш, го искам набутано в бутилка или нещо от сорта и погребано. Дълбоко.

Очите му изскочиха.

— Знахар…

— Чу ме!

Над улицата се разнесе яростно, почти ръмжащо съскане. Змията изхвърча от паважа и скочи към мен.

Жабока се хвърли към нея и отби удара.

Обхванати от внезапна пиянска паника, Гоблин и Едноокия заедно се опитаха да усмирят съществото. Аз отстъпих. Изминаха три диви минути, преди Гоблин да успее да набута сенчестия имп обратно в кесията си. След това влезе в кръчмата на Уилоу. Минута по-късно излезе със затапена винена бутилка. Изгледа ме странно.

— Ще го закопая, Знахар. — Звучеше смутен.

Едноокия също идваше на себе си. Той си пое дълбоко дъх.

— Аз ще му помогна.

— Добре. И опитайте да не говорите много. Не започвайте отново.

Той също постигна благоприличието да си докара засрамен вид. Изгледа замислено Жабока. Забелязах, че не привика импа да свърши тежката работа.