Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 133

Точно бях готов да се срутя в леглото, когато Мъргън нахлу в стаята. Бях толкова изморен, че виждах двойно. Двама Мъргъновци не подобриха състоянието на вселената.

— Сега пък какво? — извиках.

— Може би голяма неприятност. Гоблин и Едноокия са в кръчмата на Лебеда, пияни до козирката, и се джавкат. Не ми харесва накъде вървят нещата.

Примирих се с мисълта за поредната безсънна нощ и станах. Това назряваше от доста време. Можеше да излезе извън контрол.

— Какво правят?

— Засега само обичайното. Но този път не е весело. Някакво свирепо подводно течение. И изобщо имам чувството, че някой ще пострада.

— Конете готови ли са?

— Накарах да ги оседлаят.

Сграбчих офицерския жезъл, който някой от Нар ми подхвърли при подстъпа ни към Геа-Ксле. Без определена причина, като изключим, че беше най-близкото под ръка, подходящо за чупене на глави.

Казармата притихна, докато излизахме. Мъжете усещаха, че става нещо. Когато стигнах конюшнята, Могаба и Господарката се присъединиха към парада. Огньове озариха нощта. Талианците излизаха да видят какво става.

Магьосниците стояха настръхнали на бой насред улицата пред кръчмата на Лебеда. Тя пък беше изтърбушена. Огньове проблясваха нагоре и надолу по улицата, но никой от тях не беше опасен. Просто огнени петна по лицата на сградите, свидетелстващи за неточния прицел на пияниците.

Двете дребни и проблемни гадинки се затрудняваха дори да стоят прави, какво остава да стрелят точно. Може би боговете наистина пазят пияните и лудите. Досега да са се избили, ако бяха трезви.

Наоколо бяха разпръснати хора, изпаднали в безсъзнание. Сред тях и Уилоу, Корди, Кинжала и неколцина от отряда. Явно в опит да разтърват дуото си бяха понесли последствията.

Напрежението между Едноокия и Гоблин ескалираше. Черният магьосник беше насъскал показно нещастния Жабешко лице срещу Гоблин. Противникът му пък използваше нещо, подобно на змия от черен дим, което излизаше от кесията на колана му. То се опитваше да мине покрай Жабока. Когато се сблъскаха, захвърчаха искри и озариха улицата, разкривайки наклякали Талианци, които наблюдаваха от относително безопасно разстояние.

Спрях, преди да са ме видели.

— Господарке, какво е това, което използва Гоблин?

— Не мога да определя оттук. Нещо, което не би трябвало да има. Достоен противник на Жабока, за когото пък мислех, че е далеч над класата на Едноокия. — Тя звучеше смътно притеснена.

Понякога дори и аз самият се тревожех за това. Не ми изглеждаше нормално да влезеш в магазин и да си купиш Жабешко лице от рафта. Но не разпитвах Едноокия, а и той беше експертът.

Жабока и змията се сблъскаха на половината път между господарите си. Започнаха да пухтят, да се мятат в различни посоки и да крещят.

— Това ли е донесъл Гоблин от разузнаването? — почудих се на глас.

— Моля?

— Още откак го видях след първия му сблъсък с кафявите момчета, които насочвали сенките, усещам някакво задоволство у него. Сякаш най-сетне е получил средство да нашиба света с камшик.

Господарката обмисли това.

— Ако е прибрал такова нещо от слугите на Сенчестите, би могло да е някаква измама. Променливия би ни казал със сигурност.