Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 128

— Прекрасно. Изведнъж ми мина през ума, че може и да имаме шанс. Едно на десет, може би, но пак е шанс.

— А сега лошите новини.

— Предполагам, че беше неизбежно. Какви са?

— Изпращат още пет хиляди мъже. Десет хиляди в силите при Годжа. По хиляда за Тери и Ведна-Бота. Останалите минават през Нума. Доколкото разбрах, този брод е проходим два дни преди Годжа.

— Лошо. Възможно е три хиляди души да ни изненадат в гръб, когато се сблъскаме с врага.

— И ще изпратят, освен ако не са идиоти.

Затворих очи и си представих картата. Нума беше мястото, където казах на Джахамарадж Джах да разположи хората си. Той обаче успя да събере само две хиляди и петстотин души, при това с усилие. Повечето Шадари искаха да изчакат и да се включат в голямата армия. Три хиляди ветерани щяха да ги прегазят.

— Кавалерия? — попитах. — Да накарам Джах да ги посрещне на брега и да направи каквото може, а после да отстъпи и да пусне кавалерията ни да ги удари по фланга, преди да пробият…

— Мислех си да промъкнем легиона на Могаба до долу, да ги прегазим и да се върнем при Годжа. Но ти си прав. Кавалерията ще е по-ефективна. Имаш ли доверие на Мускуса и Хагоп?

Нямах им. Не се справяха с налагането на заповедите. Ако не бяха кръвожадните Рои да ритат задници, където е необходимо, армията им щеше да е като пътуващ цирк.

— Искаш ли ги? Водила ли си такива сражения?

Тя ме изгледа с укор.

— Ти къде си дремал?

Правилно. Виждал съм я достатъчно често.

— Искаш ли ги?

— Ако ти желаеш да ми ги дадеш.

— Ще ме изпепелиш с пламъка на ентусиазма си. Добре. Но няма да казваме на никого, докато не му дойде времето. А на Джахамарадж Джах — изобщо. Ще положи повече усилия, ако не знае, че идва помощ.

— Както кажеш.

— Някакви други новини от нашия рядко появяващ се приятел?

— Не.

— Коя е жената, която влачи със себе си?

Тя се поколеба миг по-дълго, отколкото трябваше.

— Не знам.

— Странно. Стори ми се, че съм я виждал и преди. Но не мога да се сетя къде.

Тя сви рамене.

— След време всеки започва да ти прилича на някого, когото си виждал преди.

— Аз на кого приличам?

Тя дори не трепна.

— На Гастрар Телзар от Новок Дебракен. Гласът е различен, но сърцето е същото. И той проповядваше морал и спореше сам със себе си.

Какво да кажа? Дори не съм го чувал този.

— Често морализаторстваше твърде много. Съпругът ми го изгори жив.

— Смяташ ли, че съм морализирал относно Годж?

— Да. Мисля, че се прекара през същински ад след това. На далавера си. Станал си достатъчно умен първо да се разправяш с тях, а да плачеш после.

— Не мисля, че искам да играя тази игра.

— Не. Естествено, че не би искал. Отдели малко от времето си, за да накарам шивачите да ти вземат мярка.

— Какво? Че аз вече си имам бляскава униформа.

— Не като тази. Тя е за разколебаване на слугите на Сенчестите. Част от представлението.

— Ясно. Когато искаш. Мога да работя и докато ми вземат мерки. Променливия ще дойде ли за шоуто на Годжа?

— Ще разберем по трудния начин. Не каза. Споменах ти, че си има свои планове.

— Не бих отказал едно надзъртане в тях. На теб позволи ли?