Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 126

Едноокия ме събуди по средата на четиричасовата ми дрямка.

— Джамахарадж Джах е тук. Казва, че трябвало да те види веднага.

— Състоянието на детето се е влошило?

— Тя е добре. Смята, че сега ще ти се отплати.

— Доведи го.

Свещеникът се промъкна крадешком. Поклони се с раболепието на човек от улицата. След това ме затрупа с всички титли, които Талианците бяха успели да измислят, включително и Лечител. Апендектомията явно бе непозната в тукашната хирургия. Огледа се така, все едно очакваше на стените да им поникнат уши. Може би рисковете на професията. Никак не му хареса Жабока.

Това предполагаше, че някои хора знаят какво представлява импът. Трябваше да го имам предвид.

— Безопасно ли е да говорим? — попита той. Схванах го и без превод.

— Да.

— Не бива да оставам дълго. Те ще ме наблюдават, след като знаят, че имам голям дълг към вас, Лечителю.

Вземи си кажи тогава, помислих си.

— Да?

— Великият Жрец на Шадар и мой господар, Годжаринди Годж. Неговото божество е Хада, а един от нейните ликове е Смъртта. Миналата нощ сте го разярил. Съобщил е на децата на Хада, че богинята жадува за вашето ка.

Жабешкото лице преведе и добави обяснително:

— Хада е Шадарската богиня на смъртта, разрухата и покварата, Капитане. Децата на Хада са подопечен култ, който е посветен на убийствата и мъченията. Доктрината им диктува да не мислят и да са хаотични. Истината обаче е, че тези, които умират, винаги са били в лайняния списък на шефа.

— Разбирам. — Усмихнах се леко. — А кое е твоето божество, Джахамарадж Джах?

Той се усмихна в отговор.

— Кади.

— Милозливост и светлина, предполагам.

— За бога, не, шефе. Тя е сестрата близначка на Хада. Също толкова гнусна. Бърника из чумата, глада, болестите и други весели работи. Една от основните теми за теологични спорове между култовете на Шадар и Гунни е дали Хада и Кади са отделни божества или просто едно с две лица.

— Страхотно. И хората сигурно се избиват заради това. А свещениците ме гледат странно, когато им кажа, че не мога да ги взема насериозно. Едноок. Смяташ ли, че съм прав да мисля, че нашият приятел се опитва да подпомогне собствената си кауза, измъквайки се от дълга си като невестулка?

Черният магьосник се засмя.

— Мисля, че планира да бъде следващият голям шеф на Шадар.

Чрез Жабока го накарах да говори открито. Той не се изчерви. Призна си, че е най-вероятният наследник на Годжаринди Годж.

— При това положение не виждам какво повече е направил, освен да се грижи за интересите си. Благодари му от мен, но мисля, че все още ми е задължен. Кажи му, че ако изневиделица се окаже Върховен жрец на Шадар, ще съм наистина горд с него, ако вкара паството си в правия път и година-две не е твърде амбициозен.

Жабока преведе. Усмивката на свещеника се стопи. Устните му се свиха в сбръчкана гримаса. Но въпреки това кимна.