Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 129

— Не. Днес Могаба разиграва тренировъчна битка между легионите. Ще дойдеш ли?

— Не. Ще се опитвам да изсмуча от Радишата още превоз. Имам въглищата. Сега трябва да ги пренеса до долу.

Тя изсумтя.

— По мое време нещата ставаха другояче.

— Тогава имаше повече сила.

— Вярно е. Ще ти изпратя шивачите.

Чудех се какво ли има на ум… Какво? Наистина ли видях това? Сериозно ли? Въртеше ли задник, докато излизаше? Мътните ме взели. Очите ми почват да сдават багажа.

Седмично събрание за преценка на ситуацията.

— Какво става с прилепите? — попитах Мъргън.

— Моля? — Хванах го неподготвен.

— Ти повдигна въпроса. Мислех, че следиш нещата.

— Изобщо не съм виждал прилепи от известно време.

— Добре. Значи Гоблин и Едноокия са разкарали правилните хора. Както аз виждам нещата, всичко сякаш върви гладко. Може би дори по-бързо, отколкото очаквахме. — Скоро не бях получавал конкретни оплаквания. Господарката намери време да помогне на Мускуса и Хагоп да всеят страх в редиците на непокорните си конници. — Могаба?

— Според най-лошия вариант остават дванадесет дни. Време е да изпратим хора, които да следят реката. Най-лошият вариант може далеч да не се окаже най-лош.

— Радишата те е изпреварила. Говорих с нея вчера. Тъкмо беше вербувала половината пощальони в околността. Точно в момента реката е по-пълноводна откогато и да е. Това може да не значи нищо. Времето е променливо.

— Всеки ден в повече означава още стотина човека, които да включим в легионите.

— Докъде си стигнал в момента?

— И двата са с по три хиляди и триста души. Ще спра на четири хиляди. А и тогава вече ще трябва да се движим.

— Пет дни достатъчни ли са, за да стигнем реката? Това са двадесет мили дневно за непривикнали към ходене хора.

— Дотогава ще са. Сега изминават по десет на ден с тренировките.

— Тази седмица ще изляза да ги прегледам. Обещавам. С политиката мисля, че съм се оправил. Хагоп. Вие с Мускуса ще бъдете ли готови?

— Започва да се получава, Знахар. Взеха да загряват, че като им казваме, че ги учим как да оцелеят, говорим сериозно.

— Битката е достатъчно близо, за да започнат да разбират, че това е повече от игра. Кофа. А вие как се справяте, момчета?

— Дай ни още петдесет каруци и можем да потеглим още утре, Капитане.

— Погледна ли чертежите на онзи град?

— Да, сър.

— Колко време, за да го подготвим?

— Зависи от материалите. За палисадата. И от работната ръка. Голямо копаене на окопи ще падне. За останалото няма проблем.

— Ще имаш работната ръка. Сбирщината на Синдаве. Те ще дойдат с теб и ще продължат след това към реката за резерва. Но ситуацията с ресурсите не е много обещаваща. Ще се наложи да разчиташ на окопите повече, отколкото на палисадата. Клетус. Какво става с артилерията?

Клетус и братята му се ухилиха. Изглеждаха горди от себе си.

— Готови сме. Шест подвижни катапулта за всеки легион, вече построени. Сега работим по хората, които ще боравят с тях.

— Страхотно. Искам да слезете с работниците и инженерите, за да огледате града. Разположете някои от катапултите там. Кофа, по-добре тръгнете колкото се може по-скоро. Пътищата са ужасни. Ако наистина ви трябват още каруци, изстискайте ги от гражданите. Ще стане по-бързо, отколкото ако трябва да ги измъквам от Радишата. И така. Кой ще измисли нещо, за което да се притеснявам? Знаете, че не съм щастлив, ако не се тревожа.