Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 127

— Прати го да си ходи, Жабок. Не искаме да си има неприятности с шефа си.

Отидох да събудя Гоблин.

— Имаме проблем със свещениците. Някакъв симпатяга на име Годжаринди Годж насъсква убийци по мен. Вземи Мъргън, отидете до вертепа на Лебеда. Изкопайте тамошния жрецофоб и го насъскайте по него. Годж се нуждае от по-висше съществувание. Няма нужда да е зрелищно, само неприятно. Като например да напълни гащите до смърт.

Гоблин тръгна, мрънкайки, да търси Мъргън.

На Едноокия и Жабока се падна да дебнат за предприемчиви убийци.

Бяха професионалисти, но не достатъчно, за да минат покрай Жабешко лице. Шестима на брой. Накарах неколцина Нар, които си падаха по подобни изстъпления, да ги изведат на някой открит площад и да ги набучат на кол.

Ден по-късно Годжаринди Годж пое на запад. Загина от внезапно и трагично изгаряне с вряла вода. Урокът не убягна никому.

Той, разбира се, беше: „не се оставяй да те хванат“.

Никой не изглеждаше притеснен или недоволен. Всеобщо се смяташе, че Годж е хвърлил заровете и поел риска. Но при все това Радишата ме изгледа замислено, когато обсъждахме дали са ми необходими хилядата меча и особено стоте тона дървени въглища, които исках.

Всъщност вече бяхме стигнали фазата на играене на игри. Исках сто тона с идеята, че ми трябват десет, и намерението да мрънкам и да тормозя, за да получа повече оръжия.

Новите попълнения си носеха собствена екипировка. Оръжията, които исках хазната да финансира, бяха тези, които трудно можеха да се обяснят на цивилните. И без това си имах достатъчно грижи да убедя Могаба, че леката артилерия на колела може да е полезна.

Самият аз не бях сигурен, че ще бъде. Зависеше от действията на врага. Ако се държаха както преди, артилерията щеше да е излишна. Но моделът ни на въоръжение бе легион от Градовете на скъпоценните камъни. Тези момчета носеха леки катапулти, за да пробиват дупки във вражеските редици.

О, стига глупости! Някои неща се решават само като кажеш, че ти си шефът и ще бъде твоето, точка.

За Могаба това не беше проблем.

Оставаха още седемнадесет дни. Господарката ме посети.

— Ще бъдеш ли готова навреме? — попитах я аз.

— И сега съм почти готова.

— Един положителен доклад сред стотиците. Внасяш светлина в живота ми.

Тя ме изгледа странно.

— Видях Променливия. Бил е отвъд реката. — Едноокия и Гоблин в качеството си на майстори шпиони нямаха кой знае какви успехи, основно защото реката бе непроходима. Иначе доброволци не липсваха.

Що се отнася до прочистването на агентите на Сенчестите в Талиос, то не отне на магьосниците дори десетина дни. Групичка кафяви момчета си обраха крушите. Няколко местни Талианци останаха. Пробутвахме им достатъчно вярна информация и лъжи, за да изкушим Господарите на сенките да прекарат войските си през местата, където ги исках.

— О. И научил ли е нещо, което искаме да чуем?

Тя се засмя.

— Научил е. Желанието ти е изпълнено. Ще прекарат основните си сили през брода Годжа. И няма да придружават армиите си. Не си вярват достатъчно, за да напуснат укрепленията си незащитени.