Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 116

— Изритайте още някоя купчина книги — изпусна се магьосникът.

Радишата изхвърча от стаята.

Пушека въздъхна. След това се върна към четенето. Авторът на книгата се задълбочаваше с умиление в подробности около набучвания на кол и изгаряния на клада, както и други мъчения, прилагани върху поколението, имало ужасяващия късмет да живее по времето, когато Свободните братства на Катовар изпълзели от онази странна част на света, дала им живот.

Книгите в тази стая бяха конфискувани, за да не попаднат в ръцете на Черния отряд. Пушека не вярваше, че като ги държат скрити, тайните ще са опазени завинаги. Но пък може би достатъчно дълго, докато той намери начин да предотврати кръвопролитията от старите времена. Може би.

Най-голямата му надежда обаче се крепеше на това, че отрядът се е променил с времето. Че не носеше маска. И че наистина е забравил мрачния си произход, а търсенето на миналото му е по-скоро рефлекс, отколкото непоколебимото завръщане, което други братства, преминаващи през тези земи, са предприемали в миналото.

А в едно ъгълче на ума му се криеше изкушението да последва собствения си съвет, да доведе Капитана на отряда тук и да го остави да се изгуби сред книгите, дори и само за да види реакцията му, като разбере истината.

30.

Талиос разбунен

Доближихме Талиос на зазоряване с няколко дни закъснение. Всички бяхме на ръба на изтощението, а Лебеда и дружките му май се чувстваха по-зле от останалите. Обикновените им жребци бяха напълно изцедени.

— Дали Прабриндрахът ще е безкрайно щастлив, че съм закъснял за срещата ни? — попитах Лебеда.

Уилоу все още си пазеше малко сарказъм.

— И какво, по дяволите, може да направи? Да ти пусне буболечка в ризата? Ще го преглътне с усмивка. Притеснявай се за Жената. Тя е единствената, която ще ви създава проблеми. Ако изобщо някой ще го стори. Невинаги мисли правилно.

— Свещеници — каза Кинжала.

— Да. Пази се от свещениците. Недоволстват от всичко, откак вие, момчета, се появихте тук. Не можеха да направят нищо, освен да се присъединят към нас. Но те уверявам, че много са мислили по въпроса и намерят ли начин, ще започнат да се бъркат.

— Какъв му е проблемът на Кинжала със свещениците?

— Не знам. И не искам да знам. Но съм тук достатъчно отдавна, за да мисля, че може и да е прав. Светът наистина ще стане по-добър, ако издавим част от тях.

Едно от нещата, които правеха военното положение невъзможно по особено прекрасен начин, бе липсата на укрепления. Талиос се простираше във всички посоки без всякаква мисъл за отбрана.

Народ с векове пацифизъм зад гърба си. Враг, който притежава опитна армия и могъщи магьосници, които да я подкрепят. И аз, разполагащ с може би месец, за да измисля как първите да набият вторите.

Невъзможно. Когато нивото на реката се спуснеше достатъчно, за да могат войските да я прекосят, щеше да има клане.

— Реши ли вече какво ще правиш? — попита Лебеда.

— Да. И на Прабриндраха няма да му хареса.

Това го изненада. А аз не обясних. Нека си се тревожат. Прибрах сбирщината си в казармите и пратих Уилоу да обяви завръщането ни. Докато разседлавах коня с половината отряд наоколо ми в очакване да чуят нещо, Мъргън каза: