Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 115

— Не. Защо?

— Прави точно това, което на мен ми се иска. Държи се сякаш наистина ще ни служат.

— Това има смисъл, Радиша. Ако Капитанът им се върне убеден, че не могат да се промъкнат с хитрост, просто ще са с една крачка напред.

— А подготвил ли се е да се оттеглят обратно на север?

— Естествено.

Радишата изглеждаше ядосана.

Пушека се усмихна.

— Обмислихте ли варианта да бъдете пряма с тях?

Тя му хвърли смразяващ поглед.

— Така и предполагах. Не е в стила на принцовете. Твърде просто е. Твърде директно. Твърде логично и твърде почтено.

— Започваш да си позволяваш твърде много, Пушек.

— Може би. Но пък доколкото си спомням, целта, с която брат ви ме е назначил, е да ви напомням понякога…

— Достатъчно!

— Те наистина са това, за което се представят. Напълно незапознати със собственото си минало.

— Ясно ми е. Но няма значение. Могат отново да се превърнат в това, което са били, ако ги оставим. По-скоро бих подгънала коляно пред Сенчестите, отколкото да го изживея отново.

Пушека сви рамене.

— Както искате. Може би. — Той се усмихна тънко. — А може би както Сенчестите искат.

— Знаеш ли нещо?

— Нуждата да остана незабележим ме ограничава. Но успях да прихвана някои отблясъци от северните ни приятели. Попаднали са на още от кафявите ни дружки от реката. Свирепи неща се случват на юг от Голямата река.

— Магия?

— При това от висока класа. Спомнете си онова, което се разкри при преминаването им през пиратските блата. Вече не смея да се намесвам.

— По дяволите! По дяволите, по дяволите, по дяволите! Добре ли са? Да не сме ги загубили?

Казах, че не смея да се меся. Само времето ще покаже.

Радишата изрита нова купчина книги. Благото изражение на Пушека се пропука, заменено от силно раздразнение.

— От безсилието е — извини се тя.

— Всички сме безпомощни. Може би ще го усещате по-слабо, ако преосмислите амбициите си.

— Какво искаш да кажеш?

— Вероятно следвате ли курса, който брат ви е начертал, и опитате да покорявате само по една планина наведнъж…

— Глупости! Аз ли, една обикновена жена, съм единственият петел тук?

— Вие, като жена, няма да бъдете принудена да заплатите цената на провала. Тя ще излезе от кесията на брат ви.

— Проклет да си, Пушек! Защо винаги трябва да си прав?

— Защото ми плащат за това. Вървете при брат си. Говорете с него и премислете. Концентрирайте се върху настоящия враг. Господарите на сенките трябва да бъдат спрени сега. Свещениците ще са вечно тук. Освен ако толкова не искате да ги съкрушите, че допуснете Сенчестите да спечелят.

— Ако можех да обвиня само един върховен жрец в предателство… Да, добре. Знам. Господарите на сенките са показали, че знаят как да се справят със свещеници. Никой не би го повярвал. Аз си тръгвам. Ако смееш, опитай се да разбереш какво става там долу. Ако сме ги изгубили, ще трябва да действаме бързо. Проклетият Лебед просто не можа да не тръгне след тях, нали?

— Вие го изпратихте.

— Защо всички правят каквото им кажа? Някои от нещата, които заповядвам, са глупави… Спри да се хилиш.