Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 114

Би могло и да го кажем по-красиво, но аз действително възнамерявах да стана военен диктатор.

Аз. Знахаря. Пътуващият полеви лекар и историк аматьор. Способен да се отдам на всички гадости, които винаги съм мразел в принцовете. Отрезвяваща мисъл.

Ако се вържехме и приемехме договора, а аз получех това, за което настоявам, може би трябваше да взема Хриптящия да ме следва, за да ми напомня, че съм смъртен. Не ставаше за кой знае какво друго.

Дъждът се отказа, докато влизахме в градчето.

Сега вече знаех, че боговете ме обичат.

29.

Скривалището на Пушека

Пушека бе кацнал на висок стол и се взираше в голяма стара книга. Стаята беше пълна с книги. Изглеждаше така, сякаш през нея е минала огромна вълна книги и е оставила след себе си книжни локви. Те не просто извираха от рафтовете, но и стояха натрупани на високи до кръста купчини по пода, по маси и столове, та дори и върху перваза на единствения прозорец в стаята. Магьосникът четеше на светлината на самотна свещ. Но стаята беше толкова плътно запечатана, че димът започваше да дразни носа и очите му.

От време на време изсумтяваше и си записваше нещо на лист хартия отляво. Личеше си, че е левичар.

В целия палат тази стая бе най-добре защитената срещу шпионаж. Пушека бе издигнал магически мрежи и стени, за да я подсигури. Никой не трябваше да знае за нея. Не фигурираше в нито един от дворцовите планове.

Магьосникът усети как нещо докосна най-външните защитни магии, леко като тежестта на комар. Докато успее да насочи вниманието си към него, вече го нямаше и той не беше сигурен, че не си е въобразил. След онзи случай с гарваните и прилепите страдаше от силна параноя.

Интуицията му казваше, че има причина. Действаха сили далеч отвъд неговите способности. Най-доброто му оръжие беше фактът, че никой не знае за него.

Поне така се надяваше.

Напоследък се страхуваше много. Ужасът се криеше във всяка сянка.

Когато вратата се отвори, той подскочи и изписка.

— Пушек?

— Стреснахте ме, Радиша.

— Къде са те, Пушек? Лебеда не е докладвал нищо. Да не са се измъкнали?

— И да оставят повечето си хора тук? Радиша, бъдете търпелива.

— Не ми е останало търпение. Дори брат ми започва да се притеснява. Още ни броени седмици и нивото на реките ще спадне.

— Наясно съм с това, мадам. Концентрирайте се над това, което можете да направите, не какво ви се иска да можехте. Всякакви възможни сили са се насочили в тяхна посока. Но не сме в състояние да ги принудим да ни помогнат.

Радишата изрита купчина книги.

— Никога не съм се чувствала по-безпомощна. Не ми харесва усещането.

Пушека сви рамене.

— Добре дошла в света, който ние, останалите, обитаваме.

В единия горен ъгъл на стаята, от дупчица, не по-голяма от върха на игла, избликна подобие на черен дим. Той бързо образува формата на малък гарван.

— А какво правят останалите?

— Готвят се за война. За всеки случай.

— Чудя се. Онзи черен офицер. Могаба. Възможно ли е той да е истинският капитан?