Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 43

През много светли пролетни вечери Магнус говореше със Сигрид за това, след като момчетата си легнеха. Ескил щеше да наследи Арнес, това беше Божията воля, защото той бе първородният им син. Следователно Ескил щеше да се грижи за стопанството и за търговията. Но какви бяха Божиите планове за Арн?

Сигрид бе съгласна, че навярно Бог бе отредил на Арн да бъде воин, но тя не бе напълно сигурна, че това обяснение й допадаше, колкото и естествено да звучеше то. А и я гризеше съвестта, понеже бе обещала на Бога, естествено в момент, когато сълзите се стичаха, а разумът й бе опустошен от отчаяние, но все пак бе обещала на Бога да даде Арн в негова служба сред хората на земята.

Не беше говорила с Магнус за това. Като че ли той потискаше тази клетва в съзнанието си, макар да си я спомняше също толкова добре колкото Сигрид, и макар да бе човек, горд с това, че винаги държеше на думите си. Но точно сега Магнус видя бъдещето на втория си син като могъщ воин в най-предната фаланга на рода им и това видение го радваше повече от идеята Арн да стане епископ в Скара или игумен на някой манастир. Мъжете разсъждават така. Това не бе нищо ново за Сигрид.

Но скоро Бог сурово напомни волята си. Всичко започна от една леко досадна рана, която Сигрид имаше на едната си ръка и която, доколкото помнеше, бе получила от една треска в един от оборите, когато непокорна юница я бе блъснала и тя трябваше да се хване някъде, за да не падне в торта. Раната не искаше да зарасне и ставаше все по-голяма и по-болезнена.

А една сутрин Магнус откри нещо странно по лицето й. Когато отиде до бъчвата с вода и се огледа, тя видя нова рана, подобна на тази на ръката й, а когато я докосна, разбра, че е пълна с водниста течност и слуз.

След това болестта й се разви бързо. Раните по лицето й се множаха и скоро окото, което бе най-близо до първата рана, където сърбеше най-много и тя трябваше да се чеше, ослепя. Започна да покрива лицето си и отправяше настоятелни молитви всеки ден по изгрев, на обед и привечер. Но това сякаш не помагаше. Мъжът и момчетата й започнаха да я гледат със страх.

Когато монахът Ерленд се завърна от Варнхем, той носеше куп добри и лоши новини. Добрата новина, с която започна, беше, че разказът за чудото в Арнес бил приет толкова добре горе във Варнхем, че сега го преписвали на пергамент с красиви букви в библиотеката на манастира.

Лошите новини касаели съпругата на Ерик Йедвардсон Кристина. Тя се появила в един от дворовете на рода си в близост до Варнхем с могъща войска, дадена й от съпруга й Ерик Йедвардсон, който сега бил крал на свеите. Да, това също било вярно. Ерик Йедвардсон бил крал на Свеаланд.