Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 45

Магнус внимателно дръпна Арн обратно, прегърна го и след това започна трудното обяснение. Той посочи земята наоколо, където хората се занимаваха с обработването й. След това рече, че всичко това ще бъде владение на Ескил, когато той самият напусне този свят, но че Арн ще има още по-голямо кралство — Божието кралство на земята.

Момчето сякаш не разбираше думите му, навярно те му звучаха като обикновена църковна реч, когато хората трябваше да бъдат сериозни и изричаха неща, които не значат нищо, малко преди да кажат онова, което значеше нещо. Магнус трябваше да започне наново.

Разказа за тежкия момент, когато Арн вече не бе сред живите, и как той и Сигрид в отчаянието си обещали на Бога да му дадат сина си да му служи на земята, само и само да му върне живота. След това те се подвоумили да изпълнят дадената клетва, но сега Бог ги бил наказал жестоко за непокорството им и трябвало веднага да сторят обещаното.

Арн неспокойно започна да подозира, че нещо лошо ще се случи. И баща му веднага го потвърди, като му каза направо какво трябва да стане. Сега Арн трябвало да се отправи към Варнхем с майка си и Ерленд. Там той щял да постъпи като облат, както наричали децата, които постъпват в служба на Бог. Всевишният със сигурност щял да бди над него, както и неговият светец пазител свети Бернар, тъй като Бог имал големи планове за него.

Сега Арн започна да разбира. Родителите му щяха да го принесат в жертва на Бог. Не както са правели едно време, не както в разказите от езическите времена, но все пак щяха да го принесат в жертва на Бог и той, който беше само едно дете, не можеше да стори абсолютно нищо по въпроса, понеже децата винаги трябва да се подчиняват на бащите и майките си. Заплака, ала не можеше да сдържи сълзите си, колкото и да се срамуваше, че плаче пред баща си.

Магнус го взе в прегръдките си и несръчно се опита да го утеши със слова за Божията добра воля и закрила, за свети Бернар, който ще бди над него и всичко, за което се сети. Но телцето на малкото момче се тресеше от плач в прегръдката му и той усети как сам, опазил Бог, бе на път да покаже тъгата си.

Когато докараха колите, а хората от свитата на Магнус бяха възседнали конете и чакаха на двора пред портата на нефа, първо излезе Сигрид с покрито лице и направо влезе в предната кола. След това излезе Ерленд, огледа се плахо и се шмугна във втората кола.

Най-накрая дойдоха Магнус и двете малки момченца, които плачеха и се бяха хванали за ръка, притискаха се здраво едно към друго, като че ли силата на детските им ръчици би могла да предотврати това, което трябваше да стане. Магнус нежно, но неотстъпчиво ги раздели, повдигна Арн, отведе го до колата, в която седеше Сигрид, и го сложи да седне до нея. След това въздъхна тежко, шибна конете, така че да тръгнат изведнъж, докато той самият се обърна и се отправи обратно към портата, направи несполучлив опит да хване Ескил, но той обаче му се изплъзна.