Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 44

Кристина била сключила не един и два съюза с дявола и насъскала селяните си срещу братството, като дори отвели един свещеник със себе си. Говорела, че манастирът се намирал на несправедливо отнета земя, голяма част от която й принадлежала по право, и ако не се подчинели на исканията й, за тях нямало да има милост, щом крал Ерик дойде в Западна Готаланд.

Веднъж по средата на литургията група жени се промъкнали в манастира само по ленени долни дрехи, танцували и пеели непристойни песни в това безсрамно облекло. След това седнали в средата на манастирския двор и го осквернили. Братята незабавно трябвало да го изчистят и отново да го осветят.

Сега Сигрид разбра строгото Божие напомняне. Тя дръпна мъжа си и Ерленд настрана в залата, изпъди всички крепостни и показа обезобразеното си лице на Ерленд, който пребледня и се изплаши от това, което видя. После тя изрече това, което трябваше да каже.

— Магнус, скъпи мой господарю и съпруже. Със сигурност си спомняш също толкова добре, колкото и аз, какво обещахме на свети Бернар и Светия Отец точно преди Бог да върне живота на Арн. Обещахме да дадем Арн в служба на Светия Отец на земята, ако той оживее. Но след това не сме говорили повече за това. Затова Бог ни показва с какви очи гледа на нашето вероломство. Трябва да съжалим и да се разкаем, нали ме разбираш?

Магнус чупеше ръце и призна, че всъщност много добре си спомня за това обещание, но това все пак е било обещание, дадено в труден момент и Бог трябвало да разбере това.

Сега Сигрид се обърна към Ерленд, който беше далеч по-запознат с божественото, отколкото тя самата и Магнус. Ерленд не можеше да стори нищо друго, освен да се съгласи. Изглежда беше като проказа, трябваше да го каже направо. А в Арнес или някъде в Западна Готаланд епидемия нямаше и заради това не би могло да е предизвикано от нещо друго, освен от Всевишния. И знакът в това, че най-богоугодното деяние на Сигрид, да подари земята на манастира Варнхем, сега беше в опасност, също трябваше да се разбира като ясно предупреждение.

Бог искаше да спазят клетвата си. И наказваше Сигрид за колебанията й по въпроса. Всичко, което се бе случило, не можеше да се тълкува другояче.

На следващия ден мъката тежко надвисна над Арнес. По дворовете не се чуваше смях или караница от играещи деца. Крепостните се промъкваха като мълчаливи сенки в залата и мнозина от тях трудно сдържаха сълзите си.

Магнус бе смутен и се чудеше как да каже тежката новина на по-малкия си син. Но докато Сигрид опаковаше багажа за пътуването, той се качи с момчето горе в кулата, където щяха да бъдат на спокойствие. Арн, който все още не разбираше какво ще се случи с него, изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото изплашен.

Магнус го повдигна да седне на един от стрелковите отвори, за да срещне сина си лице в лице, но се отказа, щом го застигна мисълта, че изборът на място не бе удачен, че Арн навярно ще се уплаши от височината, откъдето бе пропаднал чак до царството на мрака.

Но Арн не показа никакъв страх от височината, а се наклони над перилото, за да погледне право надолу, където бе паднал, понеже баща му бе обзет от мислите си.