Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 232

Арн се хвърли, хвана Шамсиин през врата и го обсипа с целувки.

— Сега той е твой — рече брат Гилберт. — Той е нашият подарък за довиждане, Арн de Gothia. Като рицар тамплиер знам, че в Свещената война упованието в Бог естествено е най-важното. След това са упражненията и смиреността и после — доброто оръжие и кон като Шамсиин.

Когато Арн, облечен в черни одежди с бял кръст, възседна Шамсиин, за да започне дългото си пътуване, а първата му цел беше да настигне архиепископа, лицето му издаваше решителност и явна тъга, която той носеше със себе си, след като бе получил присъдата.

Бяха изпели всички меси. Бяха се сбогували. Но отец Хенри и брат Гилберт все още стояха край Арн, като че за да му кажат още нещо. Беше им трудно да се държат с присъщото на християните достойнство, тъй като болката на Арн им тежеше толкова силно, колкото непоколебимо бе убеждението им, че в този момент се случваше Божията воля.

— В името Господне и смърт за всички сарацини! — рече отец Хенри с пресилена дързост.

— В името Господне и смърт за всички сарацини! — рече и Арн, като извади меча си и го вдигна към небето, докато произнасяше тази нова клетва. След това той препусна в могъщ ритъм.

Отец Хенри искаше веднага да се върне в манастира, брат Гилберт вдигна пръст, давайки знак, че двамата трябва да почакат малко, след което посочи в далечината към Арн.

Стояха там, без отец Хенри да може да разбере смисъла, но пръстът на брат Гилберт все още бе вдигнат, като че ли той чакаше нещо.

Изведнъж видяха как Арн се отправи в галоп надясно, после — наляво, а след това караше жребеца да отскача ту вляво, ту вдясно. Това бе трудно изкуство, доколкото разбираше отец Хенри. Но човек не трябваше да пропуска и радостта, която носеше.

— Виждаш това, което виждам и аз, скъпи ми отец Хенри — прошепна брат Гилберт, като че ли изпълнен с желание. — Нека Бог пази Арн, но и нека пази сарацините, които ще излязат насреща му.

Последните думи на брат Гилберт се сториха на отец Хенри някак неразбираеми и като че граничеха с богохулство. Сега не му беше времето да се изричат груби думи. Не и сега, когато стояха и наблюдаваха как най-любимият син на Варнхем ги напускаше завинаги.

Освен това отец Хенри знаеше, че в известен смисъл брат Гилберт имаше странна представа за сарацините. Той смяташе, че Арн, който бе чист като Пърсифал, никога не би могъл да бъде повален от подобни съблазни. Бог със сигурност трябваше да предпази един воин като Арн.

1

Фолкунги — кралска династия. — Б.р.

2

Моето момче (фр.) — Б. пр.

3

Нашият млад облат (фр.) — Б.пр.

4

Най-сетне (фр.) — Б.пр.

5

Към Бога (фр.) — Б.пр.

6

Арн Готски (фр.) — Б.пр.

7

Chevalier — рицар (фр.). — Б.пр.

8

Carpe diem! (лат.) — Хвани мига! Живей за мига! — Б.пр.

9

Симония — търгуване с духовни ценности. — Б.пр.

10

Сбогом, мой малки рицарю Пърсифал (фр.). — Б.пр.

11

Торска съсънка — тревисто растение, дива анемония. — Б.пр.

12

Норни — митични същества; три сестри, които определят продължителността на човешкия живот. — Б.пр.