Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 41

Когато Сварте беше готов, Сут превърза двете летви около ръката на Арн с нови ленени кърпи и накара него и Сигрид да придържат ръката неподвижна, тъй като била лошо навехната. След това му даде отвара от крехки изсушени листа и корени от коча билка, тъй като трябваше да поспи, без да има треска.

И скоро Арн похъркваше със спокойно лице, като че нищо лошо не се беше случило и не чудо му бе върнало живота. Сигрид и Магнус дълго седяха и наблюдаваха спящия си син, и двамата преизпълнени от чудото, което Бог бе сътворил в техния дом.

По-малкият им син Арн беше спасен от смъртта. В това никой не можеше да се съмнява. Но въпросът бе дали спасението на Арн зависеше от това, че Бог искаше да покаже добротата си към тези, които отправяха към него молитви със същите сълзи, които в най-трудните моменти биха пролели всички майки и бащи. Или пък беше така, както Сигрид казваше, че усеща в себе си, че Бог има важна задача за Арн, когато той стане мъж.

За това не можеше да знаят нищо, понеже Божиите пътища често надминават фантазиите на хората. Те само можеха да възприемат чудото в Арнес с всичките си сетива и отново да се молят от благодарност.

* * *

Брат Ерленд дълго бе зает със святата си задача. Той трябваше внимателно и без да пропусне и най-малкия детайл, да напише разказа за чудото в Арнес. Тъй като свети Бернар не бе умрял преди много години, навярно това бе първото чудо в Западна Готаланд, което можеше да се свърже именно с него, и заради това беше от голямо значение. А и Ерленд смяташе, че много ще зарадва отец Хенри с този разказ. И навярно прилежността и старанието, които вложи в създаването на разказа, щяха да съкратят чакането му да бъде приет като пълноправен брат в Цистерцианския монашески орден. Нямаше да му навреди, ако донесеше и важни новини.

В Арнес не произвеждаха пергамент, но пък правеха тънка телешка кожа, която беше изгладена от едната страна, и господарят Магнус я продаваше за облекло. Ерленд можеше да използва остатъците от материала за упражненията по писане с момчетата.

Но сега той по-често грижливо пишеше разказа си за чудото, отколкото учеше с момчетата в ъгъла на залата на нефа. А момчетата нямаха нищо против тази промяна, защото и на двамата им се отдаваше да пишат с перо и владееха цветовете. Те се занимаваха основно с пренаписване върху остатъчните кожи на текста, който Ерленд съчиняваше на латински и след това се опитваха да го преведат на рунически на долния ред. Господарят Магнус строго бе казал, че ако трябва да пишат на църковен език, то би било също толкова добре да овладеят и бащиния си начин на писане. За всеки бъдещ търговец това не бе само ненужно знание.

При първото упражнение по писане Ерленд забеляза, че малкият Арн, който все още не можеше да използва дясната си ръка, пишеше, съчиняваше и рисуваше малки картинки също толкова лесно и с лявата. Преди момчето да бъде ранено, Ерленд не се безпокоеше за това. Инак не е добър знак, че някой предпочита нечистата си ръка. Но когато Арн отново можеше да използва дясната си ръка, той работеше и с двете. Като че не правеше разлика, като че ли най-вече зависеше в какво настроение е или с коя ръка първо хващаше гъшето перо.