Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 40

Но той лежеше безжизнен и лицето му беше бледо. Не дишаше.

Когато малко по-късно Магнус се свлече на колене до нея, той вече знаеше, че няма никаква надежда. Отчаяно той отпрати всички, освен брат Ерленд, тъй като не искаше да излага сълзите си на показ пред крепостните и прислугата.

Вече изглежда нямаше смисъл да се молят за живота на Арн, по-добре беше да се помолят за опрощение на всички грехове, с които очевидно си бяха навлекли Божието наказание, смяташе Магнус. Ерленд не посмя да сподели какво мисли по въпроса.

Докато сълзите се стичаха по лицето й, Сигрид се обърна към двамата и каза, че трябва да продължат да вярват и да се молят за чудо. И те мълчаливо приеха това, понеже чудесата понякога се случват и човек не можеше да знае нещо със сигурност, преди да се е помолил за него.

Магнус предложи да се помолят на Дева Мария, понеже тя имала най-голяма роля за зачеването на момчетата.

Сигрид пък усещаше, че Дева Мария, светата Божия майка, бе загубила търпение спрямо нея, след което помисли трескаво известно време, докато не я застигна прозрението, че светецът, който бе най-близък до Арн, бе свети Бернар, който беше сравнително нов светец и чиито сили никой тук, на Север, не познаваше.

Ерленд веднага прие предложението и заизрича молитва след молитва пред коленичилите родители. За самия Ерленд бе естествено най-близкият до Арн светия да бъде свети Бернар.

Когато настана мрак, Арн все още не бе показал признак на живот. Но те не се предадоха, макар и в един момент Магнус да бе промърморил, че вече няма надежда, че трябва да приемат Божието наказание с мъка, достойнство и покаяние.

Но в този момент Сигрид се закле пред свети Бернар и Бога, че ако Арн бъде спасен, то ще го дадат в служба на Бога сред хората по земята. И тя повтори клетвата си и накара Магнус да я повтори още веднъж заедно с нея.

Тогава Арн се повдигна на единия си лакът и объркано се огледа наоколо, като че се бе събудил от нощния си сън, а не се бе завърнал от царството на мъртвите. Изскимтя, че го боли другата ръка и че не може да се подпира на нея. Но тримата възрастни не го чуха, понеже бяха така погълнати от благодарствените си слова, които бяха най-чистите и откровени молитви, които бяха отправяли към Бога.

Арн веднага тръгна заедно с майка си, хванал я за дясната й ръка, към топлината на нефа, където оправиха леглото му близо до огнището, което беше до фронтона. Но тъй като все още го болеше дясната ръка, повикаха Сут и я накараха да използва само лекове, да не опетнява Божието чудо с магьосничество или нечисти лечебни способи. Сут леко притисна ръката на Арн и провери кога го болеше най-много, което не беше лесна задача, понеже Арн искаше да се изкара смелчага и не желаеше да признае, че го боли, когато толкова много хора го гледаха, а между тях бе и баща му.

Но така той не заблуди Сут. Тя взе изсушена коприва, свари каша, която постави около ръката му и я обви с ленен плат. След това поговори със Сварте, който отиде в дърводелницата, поработи там известно време и се върна с две леко издълбани от едната страна борови летви, които премери, преди отново да изчезне, за да довърши работата така, както искаше Сут.